Пазете сърцето си

Интервю с доц. д-р Добромир Гочев, началник на Клиниката по кардиология във Военномедицинската академия в София.

Доц. Гочев, ниските температури и изобщо климатичните условия създават ли риск за сърдечно-съдовата система?
Няма доказателства за преки сезонни влияния върху сърдечно-съдовите заболявания. Може би на пациентите се отразяват неблагоприятно липсата на слънчева светлина и краткият ден, които засилват депресивните нагласи. Самият страх от лошото време може да причини стрес.

Единствено при пациенти с доказана коронарна болест понякога се наблюдава засилване на оплакванията при излизане от топли помещения на открито при ниски температури. Това може да предизвика допълнителен съдов спазъм и съответно типичната болка в гърдите.

Много хора твърдят, че през зимата кръвното им е по-високо...
Ако някой установява такава тенденция, тя едва ли се дължи на климата. Няма научни доказателства в тази посока. Както знаете, артериалното налягане се влияе от редица фактори – моментното физическо и психическо състояние, храненето, двигателната активност, приема на медикаменти. Често през зимата хората са по-неподвижни, хранят се с по-тлъсти и солени храни, което може да повлияе на кръвното налягане.

Какво е отношението на вирусните инфекции към сърдечните болести?
Тук има реално основание за притеснение, особено при хората със сърдечна недостатъчност. Една вирусна инфекция може да влоши допълнително състоянието на сърцето и да задълбочи сърдечната недостатъчност. Важно е тези пациенти да си правят навреме профилактика след консултация с наблюдаващия ги лекар. Той ще прецени кога и какви ваксини да се приложат, както и други профилактични мерки.

Вярно ли е, че напоследък повече млади хора стават ваши пациенти?
Има такава тенденция, при това не само в България, а в глобален мащаб. Сърдечно-съдовите заболявания се подмладяват и причините за това са комплексни. Напрегнатият начин на живот и пропуските в ранното откриване на рисковите фактори – хипертония, диабет, лош липиден статус, са сред водещите причини. Значение има и влошената екологична ситуация в големите градове.

Възможно ли е човек да не подозира, че кръвното му е високо, че има диабет или наднормен холестерол?
Напълно е възможно. Точно затова някои смятат, че инфарктът например им е дошъл изневиделица. А то не е така! Те са имали съответните проблеми, но не са ги открили или не са им обърнали внимание. През последните години се увеличава процентът на пациентите в активна възраст с хипертония, с диабет тип 2, с дислипидемия.

Когато говорим за рискови фактори, трябва да е ясно, че те са две големи групи. Едните са дефинитивни и не подлежат на промяна – това са възраст, пол и наследственост. А другите могат да се контролират по различен начин. Тук спадат хипертонията, диабетът, наднорменото тегло, тютюнопушенето, обездвижването.



бутони за социални мрежи