Синдром на раздразнимото черво

Изключително често - около 10 до 20% от населението в Западна Европа боледува от него. Това са млади хора, по-скоро жени между 30 и 50 години, които се оплакват от болки в корема, общ дискомфорт и промени в ходенето по голяма нужда. Ето защо това е социално значимо заболяване, което нарушава качеството на живот.

Защо жените страдат по-често от този синдром?

Не е изяснено. Може би жените са по-чувствителни, реагират повече на движението на червата, усещането е като за болка. Вероятно има и някакво хормонално влияние върху симптомите. При жените са по-чести ред болести, свързани с малко по-лабилна психика. Но напоследък мъжете все повече се включват в нашата група, защото като нас са подложени на стрес, с който трудно се справят. Като цяло обаче етиологията е неясна. Това, което е известно е, че понякога се развива след остри възпалителни заболявания и диария. Много често става дума за свръхчувствителност към болка и нарушена връзка мозък - черво.

Какви са диагностичните критерии за синдрома?

Години наред тази болест се е смятала като кошче за отпадъци, тоест, когато пациентът се оплаква от болки в корема, общ дискомфорт, промени в изхожданията и не намерим органична причина за тях, решаваме, че става въпрос за синдром на раздразнимото черво. Така че това е диагноза, която поставяме върху типичните клинични симптоми, но само ако отсъстват симптоми като отслабване на тегло, температура, увеличен черен дроб, анемия и ако болният е под 50-годишна възраст. При хората над 50 е необходимо да проведем допълнителни изследвания.

Да обобщим, какви са симптомите, които трябва да ни заведат в кабинета на специалист гастроентеролог?

Болка по протежение на целия корем, общо усещане за дискомфорт, напрежение, като след изхождане по голяма нужда настъпва облекчение. Могат да бъдат съпроводени както със запек, така и с диария. Има една особеност - за да поставим окончателната диагноза, симптомите трябва да са налице поне от 6 месеца, като през последните 3 от тях да има поне три дни месечно оплаквания, тоест, да има активност.

Какви са възможностите за правилното лечение на синдрома на раздразнимото черво?

За съжаление няма лекарство за тази болест. Основното лечение за тези болни е добрият контакт и доверието между пациент и лекар. Най-добрият подход е болният да смени начина си на живот. За някои симптоми може да приемат временно лекарства, които да му донесат облекчение. Освен това препоръчвам движение. При синдрома на раздразнимото черво това е много важно. Уместно е да се намалят тютюнопушенето и газообразуващите, дразнещи храни. Пациентите със запек да поемат около 2 литра вода на ден и много фибри. Най-добрият вариант са сурови плодове и зеленчуци, но те пък нерядко предизвикват болка и подуване. Обратно - пациентите с диария също имат нужда от вода, но малко повече да внимават с храните, съдържащи фибри в по-голямо количество.

Да кажем няколко думи и за медикаментите, които най-общо използвате при лечение на този синдром.

Отново повтарям, няма едно лекарство - панацея. При болка даваме спазмолитик. При подуване на корема класическите неща са медицински въглен, панкреасен ензим без особен ефект. Напоследък билките стават все по-актуални и не са само поредният нов шлагер, а наистина действат. Ето, напоследък аз открих за себе си и за пациентите един нов препарат - ComFortex, който е на основата на много модерната аюрведа, с индийски билки. Препаратът има прекрасен ефект върху подуването, болките и усещането за недобро храносмилане. Така че ComFortex е прекрасен пример за комбинирано въздействие.

Интервю на Тони Маринова с д-р Антония Цонкова, специалист гастроентеролог.