Синтетичните оцветители отблизо

Съгласно европейското законодателство оцветителите са „картотекирани” от Е100 до Е181. Значителна част от тях представляват природни багрила. Към тях се отнася бета-каротинът (Е160а), който се съдържа в морковите, броколито, спанака, аспержите, кайсиите, прасковите и т.н. Това е първият природен оцветител, получен и по синтетичен път през 1950 г. Той се използва за оцветяване от жълто до оранжево на растителни масла, маргарин, млечни продукти, сухи супи, безалкохолни напитки и др. Бета-каротинът е безспорно полезен за организма – в черния дроб се превръща във витамин А.

Ликопенът (Е160d) се извлича от червените домати. Използва се за оцветяване на сосове, майонези, рибни продукти, напитки, лекарствени и козметични продукти. Той е мощен антиоксидант с доказано антиканцерогенно действие. Хлорофилът (Е140) се извлича от листата и стеблата на растения като люцерна, спанак, коприва и др. Натуралният хлорофил е твърде нестабилен, поради което значително по-често се използва неговият меден комплекс (Е141(i), който е много по-устойчив. Използва се за оцветяване на захарни изделия, сиропи, млечни продукти, растителни масла, желета, кремове и др.

Бетанинът (Е162) е природно червено багрило, получавано от сока на червеното цвекло. Той е безвреден естествен оцветител, който се използва при голям брой хранителни продукти и напитки. В зависимост от киселинността на средата окраската му варира от червена до синьо-виолетова. Широко приложение намират антоциановите багрила (Е163), извличани от червеното грозде и плодовете на бъза. В зависимост от киселинността цветът им варира от оранжево-червен до виолетов. Предвид антиоксидантните им свойства те имат изявено антиканцерогенно действие. Карминът (Е120) е безвредно природно багрило, което се получава от самките на дребното насекомо кошенил, обитаващо кактусите на Южна Америка. Използва се за оцветяване на захарни изделия, кремове, млечни продукти, колбаси, напитки и т.н.
Значително по-сериозни са резервите, що се отнася до действието върху организма, спрямо синтетичните оцветители, чиито основни предимства са голямото многообразие от цветове, високата багрилна мощ и голямата устойчивост. Неотдавна Агенцията по хранителните стандарти (FSA) на Великобритания забрани шест оцветителя – Тартразин (Е102), Хинолин жълто (Е104), Жълт залез (Е110), Азорубин (Е122), Понсо 4R (Е124) и Алура червен (Е129), които съгласно обширно медицинско изследване, ръководено от професор Джим Стивънсън, предизвикват хиперактивност у децата. Има редица сведения, че Азорубинът влияе негативно и на стомашно-чревния тракт, бъбреците и черния дроб, а Понсо 4R провокира пристъпи на задушаване у астматиците и алергични реакции у хора, чувствителни към аспирин.

Амарантът (Е123) е червен синтетичен оцветител, който се получава от каменовъглената смола. Има информация, че предизвиква хрема, копривна треска и влияе негативно на функциите на бъбреците и черния дроб. Поради убедителни доказателства за неговото канцерогенно действие неговото използване в САЩ е забранено. Съществува информация, че Амарантът може да предизвика малформации и порок на сърцето при новородени. По тази причина настоятелно се препоръчва да се избягва от бременни.

Използва се в сладкарството и при производството на безалкохолни напитки. Според някои специалисти брилянтовото синьо (Е133), което се използва за производство на сладолед, сладкиши и безалкохолни напитки, предизвиква пристъпи при астматиците и алергични реакции. Често се прилага с Тартразина за получаване на различни зелени оттенъци. Еритрозинът (Е127) е червен синтетичен оцветител, който се използва при производството на различни плодови консерви, киселомлечни продукти, сладки, фармацевтични и козметични препарати.



бутони за социални мрежи