Диабетът при младите хора прогресивно нараства

- Проф. Танкова, защо броят на пациентите с диабет непрекъснато нараства?

- Захарният диабет е признат за един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб, придобил размерите на епидемия през последните години. Данните показват, че заболяването обхваща 3-10% от населението в различните държави, като честотата му прогресивно нараст­ва. Понастоящем в света има 366 млн. души със захарен диабет, като се очаква до 2030 г. броят им да достигне 522 млн. На всеки 10 секунди трима души се разболяват от диабет и един умира от захарен диабет. Всяка година 10 милиона души заболяват от диабет, като 78 хил. от тях са деца. Захарният диабет е глобален проблем, който засяга и нашата страна. Понастоящем в България има около 500 хил. души с това заболяване. Около 90% от пациентите страдат от захарен диабет тип 2, като техният брой нараства драма­тично в световен мащаб. За изявата на заболя­ването несъмнено е голяма ролята на факторите на околната среда - "западният" начин на живот с прием на калорични готови храни и ограничена физическа активност. Той вече е проблем не само за развитите, но и за развиващите се страни. Ето защо със съвременната глобализация, модерни­зация, миграция на населението, както и с въвеж­дането на този начин на живот в редица страни честотата на захарен диабет тип 2 прогресивно се увеличава.

Диабетът засяга всички възрасти, включително и децата и младите хора. По-рано за младите хора бе характерен предимно захарен диабет тип 1, или инсулинозависим диабет, но и сред тях се наблюдава захарен диабет тип 2, като честотата му прогресивно нараства. А причините за това са свързани главно с нездравословния начин на живот - все повече време децата и младите хора прекарват пред компютрите и телевизион­ните екрани, много рядко спортуват, консумират нездравословни храни, като всичко това води до увеличаване на телесното тегло и затлъстяване.

- Проф. Танкова, как се разпознава диабетът, какви са първите симптоми?

- Захарен диабет тип 1 обичайно се изявява с ха­рактерните признаци за болестта-жажда, често уриниране, включително и нощем, намаляване на теглото въпреки нормален и дори повишен прием на храна, слабост, отпадналост. За разли­ка от това захарен диабет тип 2, който в 90% от случаите се среща при хора с наднормено тегло и затлъстяване, обичайно се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод, като пациентите нямат никакви оплаквания. Трябва да се има предвид, че близо половината от хората, които са с диабет, не знаят за това. Захарният диабет е коварно заболяване, тъй като в повечето случаи с нищо не подсказва за съществуването си. И така нищо неподозиращ човек може да живее с това заболяване в продължение на години. И когато се установи, може вече да са се развили редица от неговите усложнения, както се случва доста често. Ето защо е изключително важно захарният диабет да се установи навреме. 

Известно е, че човек обичайно търси медицинска помощ по повод на някакво оплакване. Хората, които са с повишен риск от захарен диабет, трябва периодично да се изследват за евентуално наличие на заболя­ването. А кои са тези хора - които имат рискови фактори за диабет: първостепенен или второсте­пенен родственик с диабет; наднормено телесно тегло или затлъстяване; високо кръвно налягане; отклонения в нивото на липидите в кръвта - холестерол и триглицериди; установен при предишни изследвания предиабет - повишена кръвна захар на гладно или нарушен глюкозен толеранс; наличие на сърдечносъдово заболяване; жени, родили дете с тегло над 4 кг или с диабет по време на бременност; жени със синдром на поликистозни яйчници. В тези случаи въпреки липсата на оплаквания се препоръчва периодично изследване на кръвната захар на гладно и при необходимост провеждане на обременяване с глюкоза (орален глюкозотолерансен тест). Наши изследвания в Клиниката по диабетология при 2500 лица с наличие на поне един рисков фактор за диабет показаха, че всеки втори има някакво отклонение в кръвната си захар (предиабет или диабет), а 1 на 5 има захарен диабет. Това е изключително висока честота и налага много сериозно отношение към проблема. Необходимо е провеждане на системен скрининг за захарен диабет сред лицата с наличие на рискови фактори с оглед своевременно установяване на захарен диабет. А когато захарният диабет е своевременно открит, когато е контролиран добре, това е гаран­ция за отлагане или избягване на усложненията на заболяването, които често водят до сериозно инвалидизиране на пациентите.

- Фамилната обремененост е рисков фактор, но клеймо ли е? Какво трябва да правят хората, които знаят за нея, за да се предпазят?

Да, определено фамилната обремененост, т.е. наличието на първостепенен или второстепенен родственик със захарен диабет е важен рисков фактор за изява на захарен диабет тип 2. Всички хора, които имат близки със захарен диабет - ро­дители, братя, сестри, попадат в категорията на хора с повишен риск за захарен диабет. Ето защо те трябва задължително да провеждат редовно ежегодно изследване на нивото на кръвната си захар. Генетичната предиспозиция за развитие на захарен диабет тип 2 е само едната страна на проблема; от голямо значение за изявата на заболяването на фона на този генетичен терен са факторите на околната среда, най-вече про­вежданият нездравословен начин на живот. Със спазване на здравословен хранителен режим и редовна физическа активност, с поддържане на нормално телесно тегло хората с фамилна обре­мененост за захарен диабет могат значимо да намалят риска за изява на заболяването. Своевременното откриване на захарния диабет е от изключително голямо значение за развитието и прогнозата му. Колкото по-рано се вземат мерки и се нормализира нивото на кръвната захар, толкова по-малък е рискът от развитие на остри и хронични усложнения на заболяването. Захарният диабет е хронично заболяване, което изисква големи разходи за контрол, лечение и усложне­ния. Установено е, че здравното обслужване на хората с диабет струва поне 2,5 пъти повече от това на връстниците им без диабет. Развитието на едно от усложненията на захарния диабет увеличава многократно разходите за лечението на засегнатия пациент. Понастоящем захарният диабет заема трето място по разходи сред всички заболявания след злокачествените и сърдечносъдовите заболявания.

- Може ли човек с диабет да живее пълноценно и да предотврати дългосрочните усложне­ния?

Основен проблем при пациентите с диабет са развиващите се късни усложнения, които могат да доведат до сериозни последици – слепота; хро­нична бъбречна недостатъчност и хемодиализа; ампутации на крайници; съдови усложнения -исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчносъдова болест, мозъчен инсулт. Най-важ­но за намаляване на риска от късни усложнения на диабета е постигането и поддържането на стойности на кръвната захар, максимално близки до нормалните.

Съвременно лечение на захарен диабет тип 1 се провежда с човешки инсулинови препарати и с инсулинови аналози със съответни инжектиращи устройства, които са напълно достъпни у нас. По отношение на захарен диабет тип 2 лечението се провежда с перорални средства, инжекционни неинсулинови средства и с инсулин. Изключително актуална през последните години е т.нар. инкретин-базирана терапия, която при съобразяване с определени условия и критерии е достъпна и се осигурява на пациентите с диабет в България. Световните постижения в терапията на захарния диабет се прилагат успешно и при хората с диабет в България. За съжаление и в България, както и в много други страни, по-малко от една трета от хо­рата с диабет поддържат добър контрол на заболяването въпреки провежданата терапия. 

Важно е обаче да се излезе от насочването на вниманието единствено към стойностите на кръвната захар. Трябва да се прилага комплексен подход, който да включва и контрол на телесното тегло, на кръвното налягане, на отклоненията в нивата на холестерола и триглицеридите, на протромботичното състояние, характерно за диабета, както и да се преустанови тютюнопушенето. Има достатъчно доказателства, че само така може сериозно да се намали рискът от развитие на инвалидизиращите усложнения на захарния диабет. Основна цел на всички здравни специалисти, които се грижим за хората със захарен диабет, е да направим така, че хората с това заболяване да живеят нормален живот с диабета и въпреки него. Това може да се постигне само когато пациентът е добре обучен и може да се справя сам със заболяването във всекидневието си. Захарният диабет остава с пациента до края на живота му и по никакъв начин той не трябва да се превръща в роб на заболяването си. При поддържане на добър контрол на кръвната захар пациентът може да адаптира лечението към начина си на живот и да изпълнява любимата си професия, дейности, активности, да създава семейство, потомство, т.е. да живее нормално и пълноценно.