Как диабетът се открива навреме?

В същото време хората с диабет могат да живеят напълно нормално, ако спазват лекарските препоръки и водят природосъобразен начин на живот. По данни на Световната здравна организация в целия свят има 366 милиона души с диабет, а броят им се увеличава със 7 милиона всяка година. Проблемът е, че около 40 на сто от хората с диабет не знаят, че са болни. Затова, когато лекарите диагностицират нов пациент с това заболяване, в 25% от случаите вече са налице усложнения – увреждания на очите, бъбреците или периферната нервна система.

За съжаление няма сигурни признаци, по които човек може да заподозре заболяването. Най-сигурна си остава диагнозата на базата на лабораторни изследвания. Въпросът е кой трябва да си направи тези изследвания. На първо място това са хората, в чиято фамилия (майка, баща, баба, дядо, брат, сестра) има болни от диабет. Хората с наднормено тегло, подложените на хроничен силен стрес, както и всички, които отбелязват необяснима с други причини загуба на тегло, постоянна жажда, увеличено количество на урината, пристъпи на глад, дори и след скорошно нахранване.

В момента световната медицинска общност е определила 4 критерия за поставяне на диагнозата диабет (те са валидни заедно или поотделно):

1. Ниво на глюкозата (захарта) в кръвната плазма на гладно ≥ 7 mmol/l. (Правилото е кръвта да се вземе от вената след поне 8 часа глад.)

2. Ниво на плазмената глюкоза на втория час в хода на орален глюкозотолерантен тест със 75 г глюкоза ≥ 11.1 mmol/l. Този тест се прави при пациенти, които имат гранични стойности на кръвната захар на гладно. При тях се прави изследване на захарта през определени времеви интервали след изпиването на разтвор на глюкоза.

3. Наличие на клиничните признаци, характерни за диабета, и установена при случайно изследване кръвна захар  ≥ 11.1 mmol/l, независимо дали е на гладно или след нахранване.

4. Ниво на гликирания хемоглобин (HbA1c) ≥ 6.5%. Гликираният хемоглобин е много важен показател, защото показва средните стойности на кръвната захар през последните 2–3 месеца преди изследването. Чрез него може да се хване диабет дори и в момента на взимането на кръвната проба по случайност захарта на гладно да е в нормата – до 6.1 mmol/l. Гликираният хемоглобин е много важен показател и за хората с вече установен диабет, защото показва дали лечението е ефективно.

Според доц. д-р Цветалина Танкова, ръководител на Клиниката по диабетология в Университетската специализирана болница по ендокринология в София, когато диагнозата диабет се поставя на базата на изследване на плазмената глюкоза или на гликирания хемоглобин, е задължително да се направят и повторни изследвания за потвърждение на резултатите.

Резултатите от глюкозотолерантния тест могат да покажат не само липса или наличие на диабет, но и някои междинни състояния, които се определят като преддиабет. Такива пациенти са с неколкократно повишен риск да развият диабет в сравнение с общата популация. Освен това самият преддиабет носи значимо повишен сърдечносъдов риск. Затова хората с кръвна захар на гладно между 6.1 и 7 mmol/l и два часа след началото на глюкозотолерантния тест ≥ 7.8 и < 11.1 mmol/l трябва редовно да се проследяват и при необходимост да се лекуват по препоръка на опитен ендокринолог.

Отдавна пациентите с диабет не са подложени на строгите ограничения от миналото, при които им се забраняваше абсолютно всичко сладко. Днес науката установи, че всичко е въпрос на баланс и мярка. Начинът на живот има много голямо значение за недопускане на диабета (става въпрос за диабет тип 2 – неинсулинозависим), а при хората, които вече са заболели – за максимално удължаване на периода без усложнения.

Най-важните фактори, които човек може да контролира, са: теглото (установено е, че мастната тъкан има хормонално действие); движението до степен на леко задъхване (трябва да е поне 30 минути дневно); храненето с изобилие от пресни плодове и зеленчуци според сезона. Разтоварването от стреса по начин, по който на човек му е най-приятно, също има сериозно значение за запазване на здравето.