Червената боровинка, урологичните инфекции и имунитетът

Проф. Панчев, инфекциите на пикочните пътища са много разпространени, беззащитни ли сме пред тях, как да се предпазим?
Инфекциите на пикочните пътища винаги са били бич за човека. И за мъжете, и за жените. Защото в предантибиотичната ера са довеждали и до фатален край. Всъщност първата описана в историята вътреболнична инфекция, през 1926 г., е при урологични заболявания - когато се слага катетър. И оттук вече започва борбата с тези инфекции. Оказва се, че пикочните пътища са благоприятна среда за развитие на различни видове инфекциозни причинители. Те могат да се развият в бъбрека, да протекат през уретера, пикочния мехур, през простата при мъжете и през пикочния канал.

Това има особено значение за жените, тъй като тяхната уретра, пикочният канал, е по-къс и възможността за проникване на инфекции е по-голяма. Затова първото защитно средство е спазването на личната хигиена. Оттук трябва да се започне. Най-обикновеното редовно миене на ръцете до голяма степен ликвидира механически инфекцията, която може да проникне по пикочните пътища. Говоря и за мъжете, и за жените. Второ, да се поддържа една добра диуреза. Чрез нея, също по механичен път, може проникналите по някакъв начин бактерии да бъдат изхвърлени навън. Добра диуреза означава да се приема достатъчно количество течности. И за да няма голям разнобой какво означава ”достатъчно” количество, като специалисти сме приели, че е необходимо всекидневно да се изпива до литър, литър и половина вода, чай.

Сигурно често ви питат за бирата?
Е, бирата си е алкохол, но тя увеличава диурезата. Така че може и нея да сложим в общото количество течности, които са необходими всекидневно. По принцип организмът си има естествени защитни сили и механизми в пикочния канал и нагоре по пикочните пътища. Но при много масивна инфекция, при намален имунитет, тогава вече инфекцията властва в организма и нейното освобождаване става трудно. А дори и при едно простудно заболяване собствените защитни сили могат силно да намалеят, а оттам и да се ограничат възможностите на организма да се съпротивлява на инфекцията.

Казвате, че възпиращият фактор е собственият имунитет, той как да бъде засилен, подкрепен?
Първо, колкото се може по-резултатно предпазване дори и от най-банални инфекции, простудни заболявания. Това е най-общо казано. Да се санират гнойни огнища в тялото, в зъбите, в ушите, навсякъде, защото могат да доведат и до една инфекция на пикочните пътища. Както вече казах, те са много податливи на инфекция.

Каква е опасността една преболедувана остра инфекция, независимо от причината й, да започне да се повтаря периодично?
Рискът е един и е значителен – нелекувана или неадекватно и докрай излекувана остра инфекция преминава в хронична. Следователно човек все пак трябва и сам да обръща повече внимание на здравето си. Когато има и най-безобидното простудно заболяване, което може да води след себе си по веригата намаляване на имунитета и проявяване на инфекция (не само на пикочните пътища, навсякъде другаде), то трябва да се ликвидира още в началото. И най-малко неблагополучие да има в здравето на човека, той трябва да го лекува.

Има ли необходимост след отшумяването на острата инфекция да се проследяват показателите в урината и за какъв период?
Задължително. Инфекциите на пикочните пътища се проследяват много лесно. Дава се урина за бактериална посявка, така наречената стерилна урина, и се следи – един, два, три пъти. Обикновено се прави през един месец, но аз бих посъветвал два пъти месечно в продължение на три месеца, за да се проследи има ли инфекция в пикочните пътища. Това нито причинява дискомфорт на самия човек, нито ще затрудни лабораториите да извършват тази дейност, но ще се хване нещо, което тогава може би е оставало скрито.

Билковите препарати на въоръжение ли са в съвременния арсенал на вашата специалност?
Да. Много положително е отношението ми към тях, тъй като преди да се появят синтетичните лекарства в медицината, лечението е ставало предимно с билкови препарати. И хората все пак са поддържали едно добро качество на живот с това билколечение. И сега много от билковите препарати стоят в основата на тази обикновена медикаментозна терапия, която ние прилагаме.

Даже при лечението на простатната жлеза си има отделен раздел „билкови препарати”. Досега не сме видели нещо негативно от използването им. Разбира се, трябва да се внимава, да не се прекалява и с тях, да се намери златната среда. Билковите препарати имат едно ценно качество, с което синтетичните медикаменти невинаги могат да се похвалят – възможно е да се приемат по-продължително време, без да има странични ефекти. Никак не е за пренебрегване това. Много положително ми е отношението към качествата на червената боровинка и неслучайно тя се съдържа в много билкови препарати.