Световноизвестен педиатър ще проведе семинари у нас

„Коликите” от д-р Харви Карп
 
Един от най-обезсърчаващите проблеми, стоящи пред педиатри и родители, е бебе, което не спира да плаче. Това не е рядко явление. Приблизително 15% до 20% от новородените под 3 месеца плачат или капризничат повече от три часа на ден, а 50% от тях плачат или капризничат по два часа дневно.
Защо плачат тези бебета? Какво можем да направи, за да помогнем на тях и техните семейства? Тези въпроси са останали загадка в продължение на хиляди години.

Липсващото четвърто тримесечие

Колкото и странно да звучи, нашите бебета плачат, защото по някакви важни причини, те са родени три месеца преждевременно.

Малките кончета могат да тичат от първия ден на живота, те наистина са готови да се родят. За сравнение, нашите новородени са много незрели; приличат по-скоро на ембриони, отколкото на бебета.

Човешкият плод трябва да се роди след 9 месеца бременност, защото мозъкът му е толкова голям: диаметър на разширена шийка е 10 см, докато диаметърът на главата на доносено бебе е повече от 11 см. Трябва да минат около три месеца, за да могат бебетата наистина "да се събудят" и да започнат да се усмихват, търкалят, смучат пръстите си и гукат.

Теорията за липсващото четвърто тримесечие е съвместима с всички известни характеристиките на коликите:

● Забавено настъпване при недоносени бебета. Оскъдността на будно състояние при тези бебета може да симулира живота в утробата. Чак две седмици след преминаване на датата на термина бебетата навлизат в период на повишено внимание към света.

● Симптоми, предполагащи наличието на болки в корема. Това са може би прекалена реакция на незрялата неврологична система към нормалните чревни усещания (напр., рефлекс за чревни колики).

● Вечерно преобладаване на плача. Това може да бъде причинено от постепенното натрупване на стрес през целия ден в отсъствието на успокояващо ритмично стимулиране.

● Успокояващ ефект от релаксиране и шъткане. Тези две неща директно имитират утробата.

● Липса на колики при някои култури. Родителите в тези култури имитират утробата за бебето през целия ден с постоянно носене, люлеене и често кърмене.

● Прекратяване на коликите след около три месеца. Това се вписва перфектно в теорията за липсващото четвърто тримесечие.

Пресъздаването на сензорната среда на матката успокоява новородените, не защото изпитват носталгия по "добрия живот", който са имали в утробата, а защото това предизвиква дълбоко успокояваща реакция -  наричам  я успокояващ рефлекс – която спира плача и насърчава спокойствието.

Преди раждането емброните са подложени на непрекъсната симфония от стимулация. Те са плътно обгърнати от стените на матката, често ги разклащат и са заобиколени от постоянно профучаваща кръв, която циркулира през плацентните артерии (шум, по-силен от шума на прахосмукачка). Въпреки че родителите по целия свят интуитивно имитират люлеенето, държането и шъткането на утробата, в нашата култура сме научени да шепнем и ходим на пръсти в присъствието на новородени. Ние сме научени, че те се нуждаят от тишина и спокойствие. Това, според мен, е абсолютно неправилно. Разбира се, бебетата трябва да бъдат защитени от хаотични свръхстимулации, но аз вярвам, че много повече бебета в нашата култура страдат от недостатъчно стимулиране.

При раждането бебетата изведнъж са лишени от ритмичните, очарователни усещания в утробата. Много новородени се справят с този рязък преход без затруднения. Въпреки това, в отсъствието на успокояващите ритми на утробата, нередовните стимули на средата в домовете им могат да натежат на децата, които имат слаб контрол върху състоянието си, и да провокират непрекъснат плач.

Успокояващият рефлекс

Успокояващият рефлекс представлява досега недеклариран “примитивен“рефлекс, който, според моите наблюдения и опит, е буквално изключвател на плача на бебетата.

На първо място, защо този рефлекс се е развил? Бил ли е необходим за успокояване на плача, така че да се избегне привличането на хищника или да се изплаши плячката? Не. Аз вярвам, че успокояващият рефлекс е еволюирал не за успокояване на капризни бебета, а за успокояване на превъзбудени ембриони.

През последните месеци на бременността тази реакция поставя ембрионите в транс, като ги държи неподвижни и с главата надолу. Това намалява възможността да се движат твърде много и случайно да застанат в позиция, която ще направи вагиналното раждане опасно или невъзможно.

Успокояващият рефлекс е всъщност група от рефлекси - тактилни, вестибуларни, слухови, а може би и други. Както всички неонатални рефлекси, те работят бързо и почти неустоимо, но изискват точни действия, които да ги задействат. В моя клиничен опит аз съм установил, че успокояващият рефлекс може да бъде активиран от пет техники, които имитират усещанията в утробата – повиване, странична или коремна позиция, люлеене, висок звук „шшш”, сучене.

бутони за социални мрежи