Нанохраните – чудеса и страхове

Един от най-главните проблеми, чието решаване е от първостепенна важност за жителите на Земята, това е осигуряването на необходимите продукти за изхранване на седеммилиардното й население, един милиард от което изпитва постоянен недостиг от храни, а 500 милиона откровено гладуват...

Картината е наистина потресаваща и независимо от трудностите, пред които е изправена нашата страна, би трябвало да сме поне малко щастливи, че все още сме далеч от епицентъра на този тежък световен проблем. Ежедневно от глад в света умират близо 25 000 души. Три четвърти от смъртността при децата до пет години е причинена от глад и недохранване.

Началото
В търсене на изход е впрегнат целият интелектуален потенциал на нашата планета и е заделен колосален финансов ресурс. Необходимостта от бързи и ефикасни решения роди и такива, които създадоха сериозни опасения и предизвикаха горещи и нестихващи и в наши дни дискусии както между специалистите, така и в публичното пространство – клонирането на животни и генно модифицираните организми (ГМО). Далеч преди да се вземе окончателно решение по тези въпроси, светът се изправи пред ново предизвикателство – нанохраните, които по презумпция следва чувствително да разхлабят примката на глада, стягаща все по-осезателно жителите на Земята, и чувствително да подобрят качеството и безопасността на продуктите, консумирани в наши дни. Началото беше поставено през 2000 г., когато американската компания Krafts Foods създаде първата нанотехнологична лаборатория и консорциума Nanotek, включващ 15 университета от различни страни.

Възможността за реализиране на големи печалби чрез нанотехнологиите беше своевременно оценена и от други водещи производители в хранителната индустрия, които влагат в това направление сериозен финансов ресурс. В резултат само четири години по-късно светът се сдоби с цели 180 продукта с характеристики и свойства, нямащи аналог в заобикалящата ни природа. Основни производители са САЩ и страните от Азиатския регион (Тайван, Китай и Япония), където в определена степен се регламентира и регулира това производство. В ЕС се проявява определена сдържаност по отношение на регламентирането на производството и продажбата на нанохраните заради отсъствието на убедителни доказателства за тяхната безопасност за човешкия организъм. Това обаче не означава, че в рамките на ЕС не се правят подобни изследвания. Интензивни разработки в областта на нанохраните се извършват в поне 15 страни - членки на ЕС, като броят на създадените продукти е около сто.

Има ли повод за безпокойство
Основните опасения по отношение на нанохраните идват от това, че поради изключително малките си размери наночастиците безпрепятствено могат да достигнат до всеки орган в човешкото тяло (в това число и до мозъка!), предизвиквайки процеси, чиято същност и дълбочина не е изучена. Известно е, че сложната организация на човешкия организъм се основава на селективното действие на множество мембрани, които пропускат едни вещества, а други задържат. Те обаче са безсилни пред свръхмалките наночастици, в резултат на което по същество организмът се превръща в „разграден двор” – с неясни правила и още по-неясни последици.

Предвид огромната им специфична повърхност наночастиците притежават колосална реактивоспособност, а очевидно и мощно биологично въздействие. Според някои организации, независимо от контрола, в ЕС в оборот са над 100 продукта, съдържащи наноматериали. Някои специалисти са на мнение, че през 2015 г. нанохраните ще имат около 40% пазарен дял, а към 2040 г. иновационните технологии ще са обичайна практика в хранителната промишленост.

бутони за социални мрежи