Депресията и смяната на времето

За да избягаме от пролетната умора, е необходимо да консумираме плодове и зеленчуци, както и по-дълго да сме сред природата. Важното е да откриваме красивото във всеки сезон и да се отърсваме от негативните внушения.

От 1997 г. насам ежегодно преминаваме към лятно часово време. Това става всяка  последна неделя на март в 03:00 ч. Тогава превъртаме стрелките на часовниците с час напред. Тази година в неделя  на  31 март ще преминем отново към лятно време. За това как ще ни се отрази смяната на времето и настъпващата пролет, потърсихме мнението на Илиан Илиев, психолог към МБАЛ „Св.Панталеймон ” –Плевен и Фондация „Св.Иван Рилски”.

Още преди 400 г.  пр.н.е. Хипократ, мъдро е отбелязал: „С развитието на човечеството лекарят ще се научи кои епидемии атакуват определени градове по време на лятото и кои засягат хората през зимата. Той също ще разбере как смяната на времето и начинът на живот на човека неминуемо  се отразяват на здравословното му състояние“. Днес лекарите са единодушни, че има тясна връзка между времето и здравето. Разбира се има и хора, които са слабо податливи на въздействията на времето.

Пролетна умора, последвана от летен мързел, след това есенна меланхолия, и накрая за капак - зимна депресия. Вероятно много хора  преживяват някои от тези състояния. Наричат ги метеопати. Всеки сезон предопределя специфични физически усещания, дразнения и чувства.

Изпращаме зимата, светлината расте, с което намаляват депресивните състояния и психо-вегетативните оплаквани, вариращи от главоболие и неразположение, до болки в стави и мускули и неразположение. Периодът на преход от студено към топло време активира депресиите и психичните заболявания. Не случайно пикови месеци за самоубийствата са април и май. Увеличават се и тревожните разстройства.

Тялото е изморено, но обратно пропорционално, психическият тонус бавно започва да се повишава. Причините за това са прости - появяват се първите слънчеви лъчи, повишават се температурите, възможността за повече движение на открито. Продължителността на деня, разлистването на дърветата, завърналите се птици, които са основни символи на динамиката и живота, са фактори, действащи положително върху емоционалното ни състояние. За да не попадаме в лапите на пролетната умора, е необходимо да се консумират повече плодове, пресни зеленчуци, да се ограничи месото, да оставяме по-дълго време на открито около раззеленените дървета, възползвайки се от приятните слънчеви лъчи.

Очакваме с нетърпение лятото. То често идва с голяма доза мързел.  Мързелуването е заложено в човешките гени и е реакция на организма към физическа или психическа умора. Мързелът е алармата, която се включва, когато разписанието, според което тялото живее, е нарушено. Когато сме изпълнили всичките си задачи, удовлетворени са нуждите на организма, той преценява, че има нужда от почивка, за да възстанови енергийния си баланс.

От друга страна лятото е сезонът на отпуските. Горещите дни, следобедната мараня и повсеместно спокойствие са особено характерни за този сезон. Няма как обаче заобикалящата ни обстановка да не ни повлияе физически и психически. При по-чувствителните натури силните слънчеви лъчи и горещината могат да предизвикат дори депресия. Летните бури са предпоставка за появата на особени нервни възбуди. Установено е, че има ясно изразено съотношение между покачването на телесната температура и зачестяването на агресивните действия и изнасилванията. Есента е не по-малко рисков сезон за по-чувствителните хора.  Появата на меланхолия е продиктувана от промяната на климата-продължителни дъждове, заради които стоим в затворени пространства, листопадът като край на живота за премяната на дърветата, тежките мъгли.

В късната есен ярките летни цветове са заменени от сивкави и тъмно кафяви. Пренесени в градски условия, тези явления ги свързваме с нечистотиите по улиците, капещи покриви, неприятния мирис на влага. В допълнение дните стават по-къси, за сметка на дългите нощи.
Възможността да стоим навън и да се радваме на слънцето намалява. Това може да е първата стъпка към депресивните състояния и черногледството. През есента се засилва честотата на паническите кризи. Повишената влажност, в допълнение с намаляване на слънчевите лъчи, влияе върху болните от паническо разстройство. Именно късната есен е сезонът, който може да ни превърне в доброволни затворници у дома. Тогава по-голяма част от хората изпитващи паническа криза, решават, че ще се лекуват стоейки си вкъщи и така симптомите ще отминат от само себе си, без да осъзнават, че създават порочен кръг, който ще им бъде трудно да прекъснат.

Необходимото в случая е точно обратното - стоене навън поне час, час и половина, дори на близко разстояние до дома. Важното е да са изложени на естествена светлина, факт, който облекчава симптомите значително. Смяната на различни картини, които мозъкът възприема, влияе благоприятно на общия тонус и намалява опасността от депресия, като засилва същевременно и самочувствието.

Есента е преходен период и затова съзнанието ни има нужда от малко повече време, за да се пренастрои  от режим почивка в режим на работа. Тялото има нужда от повече сън и топли дрехи. В този смисъл е добре да извлечем позитивите от есенната меланхолия и да я приемем повече като двигател на творчество, отколкото като тъга и депресия.  Когато и най-сивите мъгли се вдигат, настъпва зимата с безкрайна белота и студ.

През този сезон човешкият организъм изпитва недостиг на витамини, слънчева светлина и топлина. Това са едни от основните причини за депресии и летаргии. Заради слънчевия глад съпротивителните сили на организма намаляват, появяват се хроничната умора и отпадналост. Главният мозък не произвежда достатъчно мелатонин, който регулира биологичния ритъм на тялото и влияе на емоциите. Зимната депресия е наричана още и фотозависима депресия и в САЩ е включена в списъка с психически разстройства.  
Високо в планината, по-близо до слънцето, на солариум или на екскурзия до топла страна, с чаша червено вино и приятели, близо до камината - това са начините за набавяне на това, което зимата ни взима. Сезонните състояния не са физически болести, нито психични синдроми. С тях можем и трябва, ако се наложи, да се борим. Важното е във всеки сезон да откриваме красивото, да умеем да се концентрираме върху него и да се отърсваме от негативните внушения.

бутони за социални мрежи