Когато детето е злоядо...

Интервю с д-р Пламен Масларски, педиатър в „Сити Клиник” – София.

Д-р Масларски, извънредно често родители казват, че детето им е злоядо. Каква е обичайната причина и опасно ли е?
Ролята на педиатъра е да прецени дали наистина е така, или родителите се заблуждават. Чрез храната се осигуряват енергия и градивни вещества за растежа, развитието и функционирането на организма. Съответно безапетитието е състояние, което не дава  възможност за правилното физическо и психическо развитие на детето. Причините класифицираме в две големи групи. Ако става дума за заболяване - което е и голямото притеснение на родителите, – отново можем да ги групираме.

Вродени състояния може да затрудняват храненето – ензимен дефицит, нарушено разграждане на веществата, аномалии на храносмилателната система, дефекти на съзъбието, на челюстта, на езика. Някои случаи са елементарни, но се изисква активно наблюдение. Освен това, когато новороденото не се развива добре, винаги имаме предвид и вродени болести на обмяната. На трето място като причина за безапетитие са заболявания на храносмилателния тракт, на дихателната система. Почти всички деца след прекарана инфекция имат период на нарушен апетит. Никога не бива да изключваме и въздействието на някои медикаменти, които дразнят стомаха - антимикробни вещества, антипиретици. Важно е да се обърне внимание на предозирането на витамини от групата D – тогава също първи симптом може да е липсата на апетит.

Кой е основният критерий, по който се ориентират педиатрите?
Дали детето се развива правилно - на ръст и тегло и по отношение на емоционалното и нервно-психическото състояние. Тук отчитаме ръста на родителите, тяхното развитие. Има растежни криви и антропограми, по които ние се съобразяваме дали е в нормите, като те са от-до. Между тях интервалът е доста голям и няма средна стойност.

Колко често в практиката се срещате с преувеличена и безпричинна тревога, че детето е злоядо?
Доста често. Някои хора смятат, че здравото дете е пълното дете, което яде и спи непрекъснато. Това е развенчан мит. Най-често изобщо няма здравословен проблем, а безапетитието е неврогенно. То може да има различни форми, като най-тежката е анорексията при юношите. Какви могат да бъдат причините за безапетитие? Поднасяне на неадекватна към вкусовете на детето храна, и то насила. Да се превръща храненето в една война, което обикновено ражда ответна реакция.

Голям проблем е прекалено ранното захранване с нови храни, които не са адекватни като мирис, вкус, качество и детето си създава навик да ги отхвърля. Някои родители в стремежа си детето да яде „повече” започват да превръщат храненето в цирк, забавление. Не трябва да се прави, защото малкото усеща, че ако се храни както трябва, забавлението свършва. Нерядко отказът да се храни е и начин детето да привлече внимание. Да кажем, при раждането на второ дете, при някакъв семеен конфликт или когато майката тръгва на работа - то иска да събуди съчувствие.

Къде още грешат родителите в страха си, че детето им гладува?
С прилагането на витамини, медикаменти, стимулиращи апетита, много пъти това са билкови отвари. Ефектът им е спорен, а може да бъде и обратен. И един много сериозен проблем, свързан  с трите елемента – глад, ситост и апетит. Когато има високо ниво на кръвната захар и съответно на енергия, не изпитваме чувство на глад. И точно това е един от съвременните проблеми. Предлагат се на пазара много „плодови” сокове, подсладени напитки, които децата консумират непрекъснато. Те пълнят стомаха, засищат и децата после не искат да се хранят. Друга грешка е преследването на целта да се дава на всяка цена определена храна, примерно месо.

Някои деца не искат или това може да бъде временно - в такъв случай месото трябва да бъде заменено, да кажем, с яйца и риба или да бъде смляно. Второ, при усилията на всяка цена да се дават плодове се получава обратен ефект. В такъв случай трябва да се предлагат повече пюрета, кисели, където пак има съдържание на плод, но то не се усеща. На трето място е фиксирането върху разнообразното хранене. В такъв случай просто трябва да запазим самообладание и да не пресираме детето. След време винаги нещата се нормализират. Грешка е даването на големи порции храна, както и неглижирането на удобната поза, в която детето трябва да се храни, непременно с подложка за краката. Иначе то се чувства стресирано и безпомощно. Добре е да се поощрява, ако иска да се храни самостоятелно.

бутони за социални мрежи