Д-р Десислава Кателиева: Личните лекари да дават дежурства в спешните филиали

Включването на парамедици няма да донесе ползи за системата, смята председателят на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ.

- Д-р Кателиева, от вашата асоциация предлагате да бъде създадена категоризация на пациентите, които спешна помощ обслужва. С каква цел?

- Подобно разделение съществуваше и преди. Тогава пациентите се деляха на спешни и неотложни. Едните бяха обслужвани от нашите екипи до 20 минута след подаване на сигнала, а другите насочвахме към неотложните кабинети в поликлиниките.

Подобна категоризация има в много страни по света. В англо-американския модел например съществуват категориите АВС. В първата група попадат пациенти, чийто живот е застрашен, във втората – случаи, които могат да бъдат отложени във времето, в третата – болни, които се насочват към личните лекари. В Италия системата е с кодове – червен, жълт, зелен, бял.

Целта ни е да се гарантира, че приоритетен ще бъде спешният пациент, а не този, който вика най-силно, крещи и заплашва. Разбираме, че в някои ситуации хората определят състоянието си като спешно, но нека и ние да имаме думата. В професията ни съществуват утвърдени правила. Тази категоризация ще бъде от полза най-вече за пациентите. По време на дежурство се отзоваваме на всички повиквания. Идеята обаче е първо да помогнем на най-нуждаещите се.

Критериите ще ги предложим на експертна група и се надяваме да бъдем подкрепени от МЗ, от националния консултант по спешна помощ и от експертите в тази област.

- Предлагате още общопрактикуващите лекари да дават дежурства спешна помощ?

- Не само личните лекари. И в момента специалисти от болниците дават дежурства, като работят на втори трудов договор. Какво пречи колегите от доболничната помощ също да се включат като дават дежурства във филиалите на спешна помощ. Преди повече от 20 години спешността се е осъществявала от лекарите от болниците и от поликлиниките.

- Работата в Спешната помощ обаче е по-специфична.

-  Всеки един лекар трябва да може да оказва спешна помощ. Това се учи в медицинските университети по време на цялото следване. Според мен е много по-добре в системата да работят лекари, отколкото парамедици. Защото парамедиците са хора без медицинско образование и на този етап на развитие на здравеопазването у нас те не могат бъдат толкова ефективни, колкото са в Америка или в Западна Европа например.

- В коментар за друга медия председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Л. Киров твърди, че това няма да реши проблемите. Според  него по-добрият вариант е осигуряването на добро заплащане и възможност за реализация в спешната помощ.

- С колко могат да ни повишат възнагражденията? Ние не мислим само за пари. Как увеличаването на заплатите ще помогне, след като натоварването става неимоверно? Приемаме огромен брой пациенти и трябва да преценим на кого животът е наистина застрашен.

Истината e, че проблемите са много и големи, всеки се опитва да ги решава на парче, но нищо не се случва. Липсва цялостна визия за развитието на спешната помощ. Единият вариант беше с въвеждането на парамедици, което на този етап не е добър вариант за България.

- Обявихте, че ще внесете подписка в МЗ срещу възможността сигнал до Бърза помощ да се изпраща чрез SMS.

- Подписката е внесена. Не сме съгласни с това предложение, защото съобщенията са неиформативни, липсва конкретика за състоянието на пациента, не може да се направи разграничаване. Как приемащият повикването ще знае каква служба да изпрати. Един SMS съдържа от 60 до 120 знака. Опитайте се да напишете точно какво ви има, къде се намирате, как екипът да стигне до вас.

- В края на седмицата предстои среща в МЗ, на която ще се обсъжда национална карта на спешната помощ. Какво очаквате?

- Много е хубаво да се създаде карта на спешната помощ. Въпросът е кой ще работи във филиалите? Трябват хора с медицинско образованиe, а в цялата система на здравеопазване има дефицит на кадри. В момента в някои региони във филиалите дежури само по един екип. Ако постъпи сигнал за спешен пациент, докторът заключва здравната служба, качва се в линейката и отива да окаже помощ. Може да се наложи да транспортира болния до най-близката болница. В този момент може да постъпи друг сигнал и няма кой да озове.

В София направиха филиали и какво от това? Екипите са 13 и както и да бъдат пръснати, те не могат да покрият дефицита. Същото се отнася и за отдалечените филиали. Не е толкова важно да разполагаме със сграден фонд, а да има достатъчно екипи в линейките.

бутони за социални мрежи