Активно дълголетие чрез профилактика и ранна диагностика на съдовите заболявания на мозъка

Проф. д-р Екатерина Титянова, д.м.н., ръководител на Клиниката по функционална диагностика на нервната система при ВМА-София, професор по неврология към МФ на СУ „Св. Кл. Охридски”, за профилактиката на съдовите заболявания на мозъка.

Физиологичното и биологичното остаряване и продължителността на живота на всеки човек са генетично програмирани, но редица фактори – наследствени или придобити, могат да потенцират болестни процеси и да доведат до преждевременна смърт. Научни доказателства показват, че най-дълго живеят хората, които имат най-добри гени, най-малко рискови фактори, най-добър социално-икономически статус, най-високо образование и ползват най-добра медицинска помощ. Това определя превантивната медицина като основна стратегия за постигане на активно дълголетие.

Влиянието на рисковите фактори (изменяеми и неизменяеми) не е еднозначно върху човешкото здраве. Като цяло те въздействат отрицателно върху дълголетието, като стимулират процеса на мултифокална атеросклероза и увеличават риска от преждевременно стареене, инсулт, деменции, миокарден инфаркт и периферна артериална недостатъчност.  В нашата страна, в която средната продължителност на живота е с около 7-9 години по-малка в сравнение със страните с висок стандарт (за българските мъже тя е около 69 години, а за жените – малко под 76 години), водещи са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания.

Показано е, че ранното идентифициране и своевременният контрол на изменяемите съдови рискови фактори (артериална хипертония, повишен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, отрицателен стрес, намалена двигателна активност и др.) намаляват значимо смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, по който показател България е неизменно в челните места в света през последните десетилетия. Успехът нараства при използване на мултидисциплинарен подход и индивидуализиране на профилактичните и терапевтичните стратегии.

Адекватната първична профилактика намалява значимо риска от инсулт през всички възрасти, а вторичната профилактика (след вече прекарано мозъчно заболяване) ограничава последиците от мозъчно-съдовата болест, снижава риска от инвалидизация и повишава качеството на живот, дори и в случаите на трайна инвалидност. Чрез стимулиране на мозъчната пластичност (възможност на мозъка за функционална реорганизация и адаптация към физиологични и патологични условия въз основа на натрупания опит в развитието си) стареещият мозък може да се адаптира като млад, а болестно промененият мозък има потенциал да се реорганизира и да компенсира възникналия функционален дефицит.

Основен подход в профилактиката на мозъчно-съдовите заболявания са ранната диагностика и адекватният контрол на атеросклерозата. В наши дни най-бързият, евтин и високоинформативен метод за откриване на ранна (липидни петна, задебеляване на съдовата стена и нестенозиращи плаки) и напреднала (стенозираща и обтурираща) атеросклероза на артериите на мозъка, сърцето и долните крайници, е ултразвуковото изследване на съдовата система (т.нар. сонография).



бутони за социални мрежи