Синтетичните оцветители отблизо

При технологичните преработки, включващи процедури като варене, стерилизация, пържене, печене, замразяване и т.н., в повечето случаи суровините губят естествения си цвят и придобиват неприемлив за потребителя вид.

Например при преработката на зеленчуците хлорофилът, на който се дължи зелената им окраска, се превръща във феофитин, който е кафяв. При механичната и топлинната преработка на плодовете, както и при промяната на киселинността антоцианите, осигуряващи ярките им и привлекателни цветове, претърпяват химични промени, водещи до загуба на естествения им цвят. При технологичната преработка месото също губи своя първоначален свеж вид, в резултат на което получените продукти придобиват неприятен, дори отблъскващ, сивкав оттенък.

Отдавна е известно, че съществува пряка връзка между цвета, психиката и определени системи на човешкия организъм. Концепцията за въздействието на цветовете върху човека е разработена от немския писател и поет Йохан Волфганг фон Гьоте в труда му „Теория на цветовете”, публикуван в далечната 1810 г. Според Гьоте цветовете са особени психогенни катализатори, чието въздействие, преминавайки през очите, достига всички органи и системи на човешкото тяло.

За производителите на хранителни продукти рационално зърно в концепцията на Гьоте за цветовете е възможността да се „манипулира” психиката на потребителя и да се стимулира неговият интерес към определен продукт.

Използването на оцветители за придаване на по-привлекателен вид на хранителните продукти датира от дълбока древност. За целта нашите предци са използвали извлеци от корени, листа и цветове на различни диворастящи и културни растения, както и части от някои животни. Съществен недостатък на природните оцветители е относително слабата им багрилна мощ и чувствителността им към различни въздействия.

Нещата съществено се променят след синтезирането през 1856 г. на първия синтетичен оцветител – мовеина, от английския химик Уилям Перкин. При опита си да синтезира хинин от анилин той случайно получил лилавото багрило, което му донесло богатство и слава. Самата кралица Виктория облякла дрехи, оцветени с откритото багрило! От тогава до наши дни са синтезирани неизброимо количество оцветители, които намират най-разнообразни приложения, в това число и при производството на храни и напитки.



бутони за социални мрежи