Тъмна празнота: Фрив Преглед

В Dark Void има всички качества да стане боклук и отиват в коша с кал. Има извънземни, които живеят в паралелно пространство, и Tesla с тока си, и Бермудския триъгълник, и система за подслон, и неподвижни пушки, и криви контроли, и умиращи съотборници ... Какво друго има в игрите, за които можете да ги мразите. ? И каквото и да наречете, сигурен съм, че може да се намери в Dark Void . Следователно, сега има само един въпрос: има ли този проект поне нещо, което би ни накарало да не го хвърлим в ада? Играйте най-добрите фрив игри на този сайт.

Може би това е дълбок сюжет? Не, имаме великолепен пример за второкласен пуп, който гордо нарича себе си история. Играта започва от края, както днес обичат да правят разработчиците. Ние летим с джетпак зад нас, стреляме по някакви неблагодарни извънземни кораби, умело маневрираме между скалите, а след това ... Pytch! Светкавица, бяла светлина. Оказва се, че в двора от 1938 г. ние експлоатираме обикновен граждански самолет и с раница зад нас ще бъдем само след седмица. Това е такава светкавица ...

След като приключи първата скрийнсейвър, глупостите започват. Разпадаме се, намираме се в някаква джунгла и се опитваме да разберем какво се е случило. И минават само няколко минути, когато отнякъде ни атакува сребърен желязен човек с бластер от бъдещето. Внимание, въпросът е: кой ще може да надделее в битка - пилот от 1938 г. или машина за убиване? Според мен отговорът е очевиден, тъй като пилотите на гражданската авиация в техните академии провеждат курсове за защита на Земята от нашествие.

Така че първо ще убием един чужденец, после друг, ще отнемем бластерите от тях и ще започнем да мокрим влечугите в индустриален мащаб, докато не намерим г-н Тесла. Ако ученият знаеше колко често сценаристите ще го споменават без въображение, той ще плюе на всички експерименти и ще стане куриер. По принцип другарят Никола ни подава джетпак и ни моли да хвърлим метеорит на Тунгуска на земята, обещава, че с него ще победим чужденците, които са зверски тук в Бермудския триъгълник, и ще каже на местното племе, че са богове ...

Няма смисъл да продължаваме. Лудостта се засилва и набъбва. Ще има място за пророчество и съпротива, което включва всички оцелели, и видения, и любовни истории ...

Разбира се, радвам се, че Airtight GamesПохарчих много пари за създаването на мощен физически модел в играта, но спестяването на сценаристи и наемането на чистачи, които снощи гледаха дузина посредствени научнофантастични филми, е бъркотия за тяхната роля. Те щяха да си купят лекарства поне, иначе бедните ще работят без въображение ...

И така, ние зачертаваме сюжета от достойнствата на Dark Void . Въпреки че не, по-добре е да го поставим в списъка на смъртоносните грехове, за които разработчиците ще изгорят в адски финансови загуби.

Да преминем към прозаичното - към геймплея. Бойниците често крият диамант в него. Но от първите секунди е трудно да се повярва, че ще бъде възможно да се намери. Има феноменално мизерно управление. Дори е трудно да се намери подходящо сравнение ...

Когато един символ е във въздуха, „клавиатура + мишка“ се преобразува в „счупена клавиатура, мишка, таблица / монитор“. Трябва да използвам геймпад. Тогава летенето е доста удобно. Но ако кацнете и контролът върху геймпада осигурява прекрасен куп „счупени геймпад и ръце / монитор“ ... Е, разбирате.

Следователно местното управлениеедин герой създава впечатлението, че вие ​​сами пилотирате огромен кораб. Докоснете нещо по клавиатурата, помогнете с мишката, понякога вземете геймпада, след което отново клавиатурата. Имам и волан и джойстик, трябваше да ги свържа и аз. Защо, защо да не окачите движенията на героя върху педалите - толкова е удобно! [епилептичен саркастичен смях]

Да предположим, че са толкова мечтая диск в Dark Void , което си затваряме очите за ужасите на контрол. Нека да търсим радост в мачове с извънземни. И, знаете ли, в началото е наистина забавно да се борите с тях. Системата за подслон, макар и досадна (тя е тъпа до невъзможността: стреля, скри, стреля), но като цяло се оказва доста динамично и благодарение на раницата също можем да летим малко (в началото само ни хвърля нагоре и ни позволява да стигнем до первазите). Контракциите дори отиват в напълно нестандартни равнини. Има например битка на вертикално висящ кораб. Качваме се нагоре и стреляме назад. Оказва се доста смешно.

И има такива битки на извънземни космически станции, в джунглата, в пещера, в планината, на базата на противници и на десетина места. Разработчиците вземат един чип и го поставят на всяко подходящо място за това. И тъй като всички нива са създадени за този чип, то той е навсякъде. Тук по принцип можем да кажем, че има само два вида битки. Това са глупави схватки на земята и това са "висящите".

Освен това хиляди злобни критици винаги се придържат към нас. Без разнообразие - просто тъпа стрелба. Масова тъпа стрелба. И почти всички противници са еднакви. А методът на битката е, че срещу лидера, че срещу мъничкото стоманено влечуго е винаги едно и също. Скрити-малко стрелбище скрит. Слава на конзолите! [епилептичен саркастичен смях]

Господа, дискът с Dark Void е почти в кошчето. Буквално една стъпка и това е всичко - играта е подобна на бананова кора, ябълкови пънове, гнила консервирана храна и използвани чаени листа. Какво би могло да я спаси? Полети?

Е, ще анализираме последната надежда на проекта. Почти всички чакаха нещо Dark Void за полети. Изглеждат наистина доста добре. На височина, на която трябва да се носи реактивен самолет, човек лежи. Нещо повече, при правилна анимация: ръцете и краката се мотаят, дрехите се клатят поради силен вятър, цялото тяло тромаво тромаво по време на завои.

Понякога е забавно да летиш. Просто лети. От една точка до друга. Все още можете да усложнявате живота си на моменти и да организирате демонстративни маневри между оръдия, греди, врагове и стени. Наистина забавно.

Но освен тези забавления, няма какво повече да се направи. Всичко останало, което разработчиците въведоха, са глупости. Битката във въздуха е състезание за летяща чиния в опит да я свали. Не се различава от аркаден симулатор. Освен това евтин аркаден симулатор, защото всичко се повтаря, но героят няма тактики и интересни оръжия.

Понякога можете да вземете летяща чиния на противника или да се качите на другарите си от съпротива, но тогава аркадата ще остане и смешното външно изпълнение ще изчезне. Няма да има по-смешна човешка анимация, няма как да се почувствате като Супермен, който витае в небето.

И така, какво получихме в крайна сметка? Същият тип екшън филм с криви контроли, непоносим сюжет, солидна физика и забавно летене. Ако бихте могли да изрежете всички повторения, досадни действия и глупави стрелби, а след това да съставите останалите и да направите играта за час и половина, тогава бихме казали, че Dark Void е доста приятен. Междувременно можем да ви предложим само демо версия . Можете да летите там.

Плюсове: смешни полети; физика; първите петнадесет минути играта дори не се притеснява (но вече блести с безумие).
Минуси: о, колко от тях ... управление; луд сюжет; печати; клонирани стрелби; врагове от същия тип; скука.