Уникален апарат в София измерва нивото на левкемийните клетки

Нов модерен апарат в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания - София (СБАЛХЗ) проследява молекулярния отговор т.е. намаляването на левкемийните клетки при пациенти с  хронична миелоидна левкемия (ХМЛ), обяви вчера проф. Георги Михайлов, национален консултант по хематология и началник на здравното зеведение.  Той се използва в САЩ, в Италия, в Испания, а българският е единствен на Балканския полуостров. Той е с много висока чувствителност и позволява стриктното измерване на деформираните клетки. Броят им е критерий за нивото на остатъчната болест и затова е изключително важен елемент от съвременната терапия, изтъкна доц. Георги Балаценко, началник на консултативно-диагностичен блок към СБАЛХЗ.

ХМЛ е рядко злокачествено заболяване на кръвта, от което в България страдат 350 души. Обикновено засяга възрастни, но наскоро е диагностицирано 3-годишно дете, каза доц. Балаценко. Развива се в резултат на аномалия на стволовите клетки в костния мозък.  Клетките губят първоначално заложената си способност за програмиране на клетъкна смърт и в резултат започва неконтролируемо разрастване на определена клетъчна линия, обясни доц. Жанет Грудева, началник на Клиниката по онкология и хематология към УМБАЛ „Св. Георги”. Причината е генетична аномалия – т.нар. Филаделфийска хромозома. Става дума за трансфер на генетичен материал между 9-а и 22-а хромозома, в резултат на който се произвежда белтък, увеличаващ продукцията на левкоцитите. 

Обикновено диагнозата се хваща случайно, при кръвни изследвания за друго заболяване. Възможно е болният да усети тежест в лявото подребрие, което да е знак за увеличена слезка или увеличен черен дроб, но това не е задължително. 30% от пациентите са без симптоми, казва проф. Михайлов.

Допреди 30 г. ХМЛ е била нелечима – болните умирали до 24 месеца, сочи статистиката. От 80-те години на XX в. насам няколко важни стъпки обърнали тенденцията – мултимодалната терапия, рутинното въвеждане на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки и  таргетната терапия, позволяваща да се атакува отделната молекула. Най-актуалните препарати сега са тирозинкиназните инхибитори, твърдят специалистите. В резултат фаталното заболяване според тях вече е хронично. Вече имаме пациент, който живее с болестта 22 г. и е в много добра кондиция, каза доц. Грудева.

Двама болни – в София и в Пловдив, успели дори да станат бащи и сега имали здрави деца на 3 г.  По света вече имало и жени с ХМЛ, успели да родят, но у нас още нямало такъв опит. Ако болна иска да забременее, най-добре е първо да се постигне голям имунен отговор, след това лечението да спре, да се изчака бременността и раждането и след това терапията да продължи, съветва доц. Лиана Герчева, началник на Клиниката по хематология към УМБАЛ „Св. Марина” - Варна. Ако хормоналната активност влоши състоянието, тогава може да използва интерферон, който не вреди на плода, каза специалистката.