Дълготрайният риск от спортните травми

- Д-р Бончев, екстремните спортове бързо набират популярност и, изглежда, стават все по-рискови заради усъвършенстването на екипировката. Какъв е погледът на травматолога към тази тенденция?
- Вярно е напълно, че в последните може би 5-7 години започнаха да се практикуват много екстремни спортове – и зимни, и летни, което съответно доведе до промяна в типа травми, които се получават. Ако преди през зимата най-екстремни бяха ски спортовете, сега при сноуборда и двата крака са фиксирани към една дъска; при планинското колоездене през всякакви урви, скалисти и други опасни терени паданията също са ужасни.

Докато преди се срещахме най-често с навяхвания на стави, било то коленни или глезенни, сега за съжаление има все повече скъсвания на кръстни връзки в областта на коленната става, луксации на лакътна става. Имам поне двама пациенти с двустранни счупвания при каране на АТВ – оказва се, че не са толкова стабилни, колкото изглеждат. Наистина се наблюдава промяна в характера на травмите при екстремните спортове. Добрата физическа култура, правилното провеждане на тренировките, загряването преди практикуването на всеки спорт имат своето голямо значение.

- Какъв е дълготрайният риск от подобни травми?
- Например скъсване на кръстна връзка в областта на коляното дава своите отражения през целия живот, защото води до нестабилност на коляното. Тя от своя страна предизвиква увеличен обем на движение в същата коленна става, постепенна увреда на ставния хрущял, което съответно с времето води до нови проблеми. Ако не се предприеме оперативно лечение на скъсаната кръстна връзка, това в рамките на 10-15 години би могло да унищожи коленната става.

- Костно-ставният апарат старее неизбежно, но има ли фактори, които ускоряват износването?
- При ситуацията, за която споменах, ако не се проведе качествено оперативно лечение или - при по-леките травми - добра рехабилитация, резултатът е, че състоянието на коленете на 40-50-годишен човек е като при много по-възрастен. Наднормените килограми също са сред основните причини за бъдещи увреди на коленните и тазобедрените стави.

- В тези случаи лекарите говорят за артроза, но хората често не правят разлика с артрита.
- Най-общо казано, при артрита има възпаление, а артрозата е вследствие на дегенеративна промяна на ставния хрущял. Това е малко академично упражнение, защото артрозата след време може да стане артрит или пък артрит да доведе до артроза. Така че артрозата е дегенеративно ставно заболяване, при което има ограничен обем на движение и болка, докато при артрита обикновено е водещ отокът, понякога има затопляне в ставата.

- Как се отразява движението при страдащите от артроза?
- Ако човек с артроза не се движи достатъчно активно, може да си навреди, да ускори заболяването. С ограничаване на подвижността се затваря порочен кръг. Обикновено се качват килограми, движението се намалява допълнително и състоянието на пациента се усложнява.

- На този стадий освен с движение с какво може да се забави процесът?
- В лечението на дегенеративните ставни заболявания има няколко типа основни лечебни средства, които биха могли да бъдат използвани до стадия, при който вече евентуално се налага оперативно лечение. Ще пропусна нестероидните противовъзпалителни, които са само болкоуспокояващи, не лекуват самото заболяване. Средствата, които влияят и можем да кажем, че имат лечебен ефект, лекуват причината за симптомите, това са хондропротекторите, чрез които ние се опитваме  да възстановим еластичността, механичната якост на ставния хрущял.

Те биват перорални и инжекционни и при добро, продължително лечение, сътрудничество и правилно поведение от страна на пациента ние сме в състояние да забавим развитието на болестта, дори в някои случаи да подобрим състоянието му. „Хондросейв” е сред продуктите, които намериха през последните години широко приложение в нашата практика. Аз лично имам достатъчно добри примери за неговото въздействие, така че с удоволствие го използвам в своята практика.

Най-важното нещо е на пациента да бъде обяснено, че за да се усети резултатът, препаратът трябва да се приема достатъчно дълго, защото това не е лекарство, което действа от днес за утре. Необходим е прием поне в продължение на 35-40 дни, за да се проявят първите ефекти, и ако се приема в продължение на два месеца постоянно, резултатът е наистина добър.