Какво означават показателите за холестерола?

Едно от най-честите изследвания, което се извършва и профилактично, и при хора с различни заболявания, е на холестерола. Проблемът е, че установяването на равнището на т.нар. общ холестерол в кръвта има само ориентировъчно значение при млади и здрави хора.

Защото, за да се установи реалният риск от развитие на атеросклероза и последващи сърдечно-съдови усложнения, трябва да се направят доста други изследвания.

А за установяването на вече настъпили усложнения от атеросклерозата - като инфаркт, или на  други остри сърдечни заболявания - като миокардит, се изследват специфични ензими, за които ще стане въпрос по-долу.

Холестеролът е мастна субстанция, която се произвежда от черния дроб и в по-малки количества се поема чрез храната. Той изпълнява много важни  функции в нашия организъм: изграждане и поддържане на клетъчните мембрани, формиране на половите хормони, производство на соли, които спомагат за преработването на храната, производство на витамин D.

Друга мастна субстанция са триглицеридите. Когато се храним, тялото ни превръща мазнините в триглицериди – те са своеобразен склад на енергия.

Тъй като са неразтворими във вода, респективно в кръвната плазма, холестеролът и триглицеридите се свързват с белтък под формата на липопротеинови частици, за да могат да бъдат транспортирани до тъканите и органите. В организма съществуват два вида липопротеини – с ниска плътност и с висока.

Всъщност липопротеините с ниска плътност представляват т.нар. лош холестерол - (LDL). Той пренася произведените в черния дроб и поетите чрез храната мазнини към клетките на тялото. Повишеното му ниво води до натрупване на мазни отлагания – плаки – по стените на кръвоносните съдове, които ги стесняват и запушват.

Обратно, липопротеините с висока плътност – това е „добрият холестерол” (HDL), пренасят мазнините от тялото към черния дроб за допълнителна обработка и изхвърляне от организма. HDL отнема плаките от кръвоносните съдове и по-високото му ниво в кръвта ги предпазва от стеснение и запушване.

Сборът от тези два вида холестерол дава т.нар. общ холестерол. Затова той не е особено ценен показател, защото от общата цифра не може да се разбере дали е висок „лошият” или „добрият” холестерол.

Високият холестерол често се съпровожда и с повишено ниво на триглицеридите. То се дължи основно на нездравословно хранене - консумация на много наситени мазнини и прекомерна употреба на алкохол.

За Европа общият холестерол е в нормални граници, когато стойността му е под 5,2 милимола на литър (mmol/ l). За гранично високо ниво се смятат стойностите от 5,3 до 6,2 mmol/l, а при стойности над 6,2 mmol/l има висок сърдечно-съдов риск.
 

Нормата за съдържанието на LDL – лош холестерол, е до 3,4 mmol/l, а най-високият риск е при стойности над 4,1 mmol/l.

Количеството на HDL – добър холестерол, в кръвта трябва да е НАД 1,0 mmol/l. Колкото по-ниско е неговото ниво, толкова рискът е по-висок. Триглицеридите трябва да са до 2 mmol/l.

Ако триглицеридите са нормални, а лошият LDL холестерол е висок, често става дума за т.нар. ендогенно увеличен холестерол, който слабо се влияе от храненето, респективно от диетите.

В кръвта има някои ензими, които показват дали болки в гръдната област са свързани с остри сърдечни заболявания като инфаркт или миокардит, или са предизвикани от други причини – белодробни възпаления, болести на хранопровода, междуребрена невралгия и много други.

Ако съответните ензими са в нормата, се приема, че причината за гръдната болка не е в сърцето. Много от тези ензими обаче се повишават и при редица други състояния, затова само лекарят може да ги интерпретира правилно.

КК (креатинкиназа) – нормата е до 200 U/L. При инфаркт се увеличава над 10 пъти около 6 часа след настъпването на инцидента.

Тропонин Т – норма до 0.1 ng/l. Високоспецифичен ензим, чието повишение показва загиване на сърдечно-мускулни клетки.

LDH (лактатдехидрогеназа) – нормата е до 460 U/L. При инфаркт се увеличава значително след 24 до 48 ч.

АсАТ (аспартат аминотрансфераза) – норма до 40. При остър сърдечен проблем се увеличава значително след 8 до 12 часа.