Сегашният модел не стимулира качеството на медицинските услуги

Славейко Джамбазов, управител на здравноосигурителен фонд „Дал Бог живот и здраве”, пред Хелт медия:
 

Налагането на здравни частни фондове е задължително, защото в момента е добре известно, че има една монополна структура, а тя не създава условия за конкуренция, която определя качеството на медицинските услуги. Т.е. в момента в България се заплаща за свършена дейност, т.е. за брой пациенти. Нормален стимул на лекарите е да гонят по-голяма бройка, за да увеличат своя доход. Този модел не е чужд и на други държави. Но вече е доказано, че този модел не работи, тъй като не стимулира качеството. Никой не го следи и съответно то пропада.

Да не говорим, че от тази система страда и медицинското образование. Нашите лекари, които работят в университетски болници, получават изключително ниски възнаграждения като асистенти, т.е. като преподаватели. Нормално, доходът им е по-висок, работейки като лекари, където отново гонят бройката и естествено, неглижират образованието. Ако националният център не наложи подобна структура на стимулиране на качеството, това няма как да се случи. Досега такива сигнали няма.

Алгоритмите не са променяни почти откакто съществува здравноосигурителният фонд.
От тогава до сега научните дружества – европейски, американски, включително и български – са въвели много нови диагностични алгоритми и в повечето случаи те не са въведени в касата. Откъдето пък идва другият проблем. Лекарите започват да лекуват пациента с каквато диагноза е дошъл, реално на документи започват да пишат съвсем различни неща, диагнозите не съвпадат и никой не печели от това.

Частните фондове, естествено, ще променят нещата. Тъй като те ще бъдат в конкурентна среда. Те се конкурират веднъж с държавния фонд – НЗОК, в същото време и помежду си. Изборът на гражданите ще бъде свободен. Който фонд предлага по-добри грижи за собствените си осигурени лица (не е задължително да са пациенти, могат да са здрави, млади и по-възрастни хора, които имат нужда от профилактика, проследяване и т.н.), той ще бъде предпочитан. 

Лоялната конкуренция между фондовете ще може да се осъществи основно, ако информацията за качеството, което предоставят както здравните заведения, така и здравните фондове бъде публична. Т.е. трябва да бъде изнесена в интернет.
Например за нашия фонд е ясно в момента, че около 90% от приходите си ги изразходваме за медицински дейности. Разбира се, тази информация не е достатъчна и трябва да се публикуват резултатите от този процес. Защото всеки може да харчи, но ако няма резултат, няма значение фактът, че си изразходвал определени средства.

Подбирането на изпълнители на здравна помощ – лекари от доболничната помощ, здравни заведения в болничната помощ, различни видове лаборатории, диагностични, образна диагностика и т.н. – означава измерване на техните резултати  в зависимост от специалността по различни методики. Но като цяло основните параметри, по които въобще се мерят болниците по света, това са: ниво на смъртност, процент усложнения и степен на удовлетвореност на пациентите. Едва когато тази информация бъде публична и обективна, а контролът се осъществява от независими организации, а не самата болница да плаща на своя вътрешен регулатор, може да се говори за лоялна конкуренция. Има още един аспект на лоялната конкуренция. Доколкото ми е известно, законът предвижда изборът на гражданите да бъде свободен, т.е. да няма влияние на работодателя, но това как ще се случи – не знам. Най-вероятно основно работодателят ще решава.

Нормално е частните здравни фондове да стимулират качеството,
 т.е., когато проследяват дейността и резултатите от нея на определени лекари, практики, здравни заведения, да заплащат по-висока стойност за по-високо качество. Нещо, което е залегнало като идеен проект и в Министерството на здравеопазването по отношение на заплащанията на здравната каса. Но, да кажем, критериите там ще бъдат на равнище акредитационна оценка. А тя по регламента, по който се осъществява в момента, за никого не е тайна, че е само на хартия.

Истинската акредитация се състои не само в моментното състояние на болницата, но и в редовния контрол на изпълнението на процедурите и най-важното, на доказателствения материал, че процедурите са изпълнени. Защото аз съм убеден, че всяка една болница в страната има въведени в действие различни процедури по различни диагнози, по прием на документи и т.н., но доказателственият материал, че те са изпълнени, става, за съжаление, с доста голяма бумащина. Доказателството става, когато за всеки пациент е ясно каква процедура е направена, кога е направена, за какво е направена, кой я е направил и какъв е резултатът от процедурата – това да може да бъде проверено във всеки един момент. Тогава вече можем да говорим за един истински контрол на качеството, който пак може да не е най-добрият, но ние трябва да извървим пътя си.

Най-добрите болници, в които има подобен качествен контрол, са в САЩ.
Там говорим за въвеждане на система Six Sigma за контрол на качеството, което за нас е просто немислимо. Иначе американците не могат да се похвалят с добър здравен модел, тъй като той не е социален. Разликата между Европа и САЩ е, че отвъд Океана, първо – здравеопазването е изцяло частно, второ – работодателите плащат основно за своите служители и те имат едва ли не силата да определят кой, кога и как ще бъде осигурен и къде ще се лекува. Докато в Европа моделът е социален, т.е. става дума за едно солидарно здравно осигуряване, което лично на мен повече ми допада. Отделно, една подобна трансформация е практически невъзможна и немислима за Европа. Но Америка може да се похвали с контрола на качеството в здравните заведения. Една от държавите пионери в заплащането по отношение на качеството е и Великобритания. Преди две години тя започна да заплаща на общопрактикуващите лекари на базата на качествен контрол на основните социалнозначими заболявания – сърдечно-съдови, диабет, респираторни. И резултатите са доста добри. Това е един модел, който ние имаме желание да въведем в нашия фонд.

Предпочитанията ми са насочени към заместващо осигуряване, което трябва да стане на няколко етапа. При допълващото контролът отново се губи. Но си представете модел, в който например 80% от финансирането идва от държавния национален фонд и 20% от частния. Тогава частникът има интерес от завишен контрол, за да знае къде ще се харчат неговите 20%, и от съвместната дейност на националния фонд и на частните фондове, независимо кои ще са те, ще се получи един по-добър контрол върху качеството на дейността. Техният интерес ще бъде общ. Докато в случая на т.нар. допълнително осигуряване интересите са абсолютно различни, ефектът е също никакъв, а да не говорим, че конкуренция отново няма.
Основното предимство на здравните частни фондове е конкуренцията на основата на качеството. Защото в момента липсва такава. А пациента това го интересува - на по-ниска цена да получи по-добро качество, навреме и за по-дълго време. Разбира се, всичко има и предимства, и недостатъци. Отрицателните страни от процеса на въвеждане на частни здравни фондове могат да бъдат мотивите за това да направиш здравен фонд. Ако мотивът е печалба – това е една изключително грешна политика, да не говорим, че тя не е полезна за обществото, за пациента, въобще за професионалните организации, наречени частни фондове.

Но ако мотивът бъде по-добро здравеопазване за българското население, което е направено и изградено като система възможно най-професионално, и в резултат на това като частна организация да получаваш  някаква печалба, то тогава можем да имаме по-добър модел, който да работи. Това не е нещо уникално за бизнеса, наречен здравеопазване. Това важи за всеки един бизнес. И недостатъкът в този смисъл ще бъде преследването на печалба и ощетяването на пациенти. Нещата зависят отново от регулатора, защото не може да се разчита, че даден частен фонд ще спазва добрите практики, защото е свестен. И доказателствата ги видяхме на финансовите пазари, още страдаме.

Регулацията трябва обаче да бъде независима. България не е голяма държава, хората се познават, конфликт на интереси винаги има. Така че това трябва да бъде един абсолютно независим орган, който да работи за интересите на обществото, колкото и декларативно да звучи.