Контролът върху парите ще е по-строг при частните фондове

Дилян Димитров е изпълнителен директор на компания за доброволно здравно осигуряване „Юнайтед Здравно Осигуряване”, вицепрезидент на Bedminster Capital Management и мениджър на Southeast Europe Equity Funds II.

„Bedminster Capital Management” е компания за управление на активи. Ние управляваме Southeast Europe Equity Funds II, фонд за дялово инвестиране в страните от Централна и Източна Европа с капитал от 320 милиона долара. Предишния фонд, който управлявахме, SEEF I, беше създаден през 2001 година с капитал от 200 милиона долара, и от него също инвестирахме в Централна и Източна Европа. Той беше изключително успешен. Чрез него проведохме 9 инвестиции. Във вторият фонд има доста по-голям брой инвеститори, като освен американското правителство, което беше инвеститор и в първия фонд, ние разчитаме на подкрепата на още редица институционални инвеститори.

Политиката ни е изключително генерална, търсим инвестиции в размер от над 10 мил. долара, като предпочитаме мажоритарно дялово участие, но не е изключение да реализираме и миноритарни инвестиции. Инвестираме в компании, участваме в развитието на бизнеса им – 3, 5, 7 години, колкото е необходимо за тяхното развитие и след това ги продаваме. От SEEF II в България имаме две инвестиции – Golden Pages и United Medical. В областта на здравеопазването се развиваме в няколко насоки в региона.

Имаме болници и медицински заведения в Албания, където създадохме най-голямата частна мрежа от лечебни заведения. В Румъния притежаваме мрежа от центрове за образна и лабораторна диагностика. Отделно от това управляваме още седем компании в различни сектори в страните от региона. Така че дейността ни е доста разностранна и нямаме някакъв фокус върху конкретна индустрия. През 2006 г., когато започнахме да говорим за здравеопазване, счетохме че в тази насока има доста потенциал за развитие в района. Така че започнахме във всички страни да работим паралелно по няколко проекта.

В България частните здравноосигуритени фондове сме трети стълб в здравеопазването, като очакването е да се появи и втори стълб, защото такъв сега липсва. Имам някакво виждане за това какво се е предлагало и дискутирало относно предстоящите промени в законодателството, но не мога да дам мнение докато няма нещо окончателно. При липса на достатъчно  конкретна информация е трудно да преценим дали искаме да участваме в този втори стълб.

Частното здравно осигуряване влиза в спорен въпрос в момента, защото общественото здравеопазване по-скоро има нужда от заместване, а не от допълване. По принцип, ролята на частните доброволни фондове, такива каквито са в момента, е по-скоро да допълват НЗОК или да я заместват на места, където тя има слабости. Говорим за направления, за пропускане на стъпката с ходене при личния лекар, за разпределението на въпросните направения и т.н. Това са трудности за пациентите, които един частен фонд може да разреши, и всъщност това е функцията, която изпълняваме. Мога да кажа, че има ръст на пазара и това се оценява от компаниите. Дали  го възприемат като заместваща функция, т.е. защото са разочаровани от начина, по който работи общественото здравеопазване и смятат, че частното здравеопазване е един заместител, или го използват заради удобството, което им дава – не мога да преценя. Но има търсене. Пазарът не е спирал да расте от няколко години насам.

За съжаление обаче не виждам сериозна промяна в здравеопазването през последните няколко години.

Частните фондове са играчи на пазара, но сравнени с НЗОК те не са съществени нито като обем на премиите, които получават, нито, респективно, като суми, които заплащат на лечебните заведения. Така че те са един стълб, който все още има накъде да се развива.
Моето впечатление е, че в момента политиката на някои от фондовете е насочена основно към придобиване на пазарен дял като част от подготовката им за предстоящи реформи, и той е за сметка на изключително ниски цени на покритието, които предлагат. Това тотално разваля пазара на фондовете като трети стълб. За мен обаче не става ясно какво и кога ще се случва, как ще бъде регулирано здравното осигуряване, какви ще бъдат взаимоотношенията между здравните частни фондове и НЗОК.

Ще има ли преходна година, в която да има разплащане между двете страни? Има доста въпросителни по обсъжданата реформа на здравното осигуряване. Юнайтед Здравно Осигуряване в момента работи това, което сме: трети стълб, който е заместващ здравната система. Нашата работа е да заменим изцяло здравната каса в рамките на покритията н нашите продукти. Т.е. не е необходимо нашите клиенти няма да бъдат осигурени и в НЗОК, за да могат да получават  услугите ни. В случая нямаме проблем да осигуряваме чужденци без покритие от НЗОК, или да сключваме индивидуални полици, докато някои от другите играчи на пазара избягват този сегмент, защото там има един елемент на допълване по-скоро отколкото заместване.

Опитът ни в областта на здравеопазването в България се гради и върху здравни заведения, предоставящи болнична и извънболнична помощ, които са част от групата на United Medical. Това ни дава възможност да видим от близо механизма, по който работи здравната каса. Той става все по-ограничителен по отношение на това какво могат да ползват осигурените, дали трябва сами да си плащат за някои услуги и консумативи, лечението и достъпът им до него.

Първо, говори се за това, че самите болници злоупотребяват със здравната каса. Въвеждането на делегираните бюджети цели да ограничи този процес, но заедно с болниците, които злоупотребяват, всички ще понесат тежестта на този механизъм, но най-вече пациентите. Те ще страдат, защото няма да имат свободата на избор къде да се лекуват. Дори да са избрали конкретно лечебно заведение, ако е краят на тримесечието и то нямат бюджет, те или трябва да си платят в брой, или да отидат другаде.

Аз като осигуряващ се, бих искал да имам този избор по всяко време, когато ми се налага, защото невинаги можеш да планираш дадена процедура и невинаги може да предвидиш кога ще ходиш на лекар. Безспорно е, че този механизъм ще намали разходите на здравната каса. Със сигурност и болниците ще станат по-внимателни относно това дали точат касата или предоставят здравни услуги. За съжаление, ефектът няма да е само върху болниците, а и върху пациентите.

Добре си спомням миналата година, когато се появиха големите заглавия по вестниците как една частна болница е работила над бюджета си. Ами нормално е да работи, при положение, че хората търсят конкретно лечебно заведение, защото е добре оборудвано, защото има отлични специалисти и пациентите се чувстват по-комфортно, отколкото на всяко друго място.

Естествено е да работиш не според бюджета, който ти е ограничен от здравната каса, а да се ръководиш от това колко си търсен.

Аз мога да направя съпоставка с моделите на здравеопазването в държавите, в които имаме пряко присъствие в сектора. В Албания все още е трудно да се говори за система на здравеопазване. Тепърва й предстои да се реформира, което е добре, тъй като може да започне на чисто. Румънската и нашата система са сравнително близки. Там обаче имат едно предимство. В България бюджетите са делегирани на лечебното заведение, и ако то не може да направи дадено изследване, го възлага на външна диагностична лаборатория за сметка на своя бюджет.

Докато в северната ни съседка разпределението на бюджетите е върху самата диагностична лаборатория, и е в пряка зависимост от това с каква апаратура разполага тя. В България не се дава мотивация да се инвестира в апаратура. Тук за една машина, която струва почти 1 млн. евро и една, която си купил втора ръка за 200 хиляди евро, получаваш накрая една и съща сума от здравната каса, което според мен не е редно. Има инвестиции в държавното здравеопазване, но не са достатъчни. Не са оборудвани еднакво всички болници, на някои места битовите условия не са променяни поне през последните 10 години. Така че изключително голям минус за лечебните заведения е, че ще имат големи ограничения чрез механизма с делегираните бюджети. Това означава, че по-голямата тежест ще понасят пациентите, които няма да могат да се лекуват по техен избор при даден специалист в съответното лечебно заведение.
     
Аз много съм си мислел какво е предимството на това да се въведе втори стълб в системата. Сегашният – първи, получава финансиране от здравните вноски на работещите. Същият процент от заплатата след промяната в законодателството ще отива при частните фондове, така че дали парите ще са разпределени в държавни или частни фондове от гледна точка на целия бюджет за здравеопазване в страна няма да има съществена разлика.

Частните фондове обаче могат да донесат едно предимство – контролът върху управляваните пари ще е по-строг и парите действително ще отиват за здравеопазване. По-доброто администриране е голям позитив на частните фондове. От друга страна обаче, ако имаме 5 фонда, всеки от които ще има нужда от съответните административни и оперативни функции, то въпросът дали ще се получи по-добро и по-ефективно управление на тези пари е много труден. И в момента това, което куца в системата на НЗОК, е именно контролът. Причините някой да си позволи да източва здравната каса е това, че няма кой да го спре.

Предстоящото въвеждане на втори стълб поставя въпроса и за гарантирането на лоялна конкуренция между частните фондове. Имаше някакъв критерий за брой осигурени лица. Ако допуснем, че има 2,5 млн. работещи хора, на които им се удържат пари за здравеопазване, какво ще стане с останалите 5,5 млн. души? Освен това няма яснота какво ще стане и с досегашния трети стълб, защото за мен явлението да има конкуренция на базата на цени, води до разваляне на пазара от някои компании, които водят такава политика. Защото, когато някой е ползвал нещо на една цена, очаква да го прави на същата цена отново, дори и на друго място. Много са неясните моменти за мен в тази реформа. С промените на чисто политическо ниво, въпросът е дали хората, които сега управляват здравеопазването, ще имат воля да продължат реформите до края на тези три години, оставащи от мандата на правителството.

При всички положение обаче обществото трябва да се информира за предстоящите промени.

Тази задача има този, който знае какво ще се случва. Правя паралел между реформата в пенсионното осигуряване, където имаше ясен регламент и самите пенсионни фондове поеха кампанията по информиране на населението. Съответно донякъде тази образователна кампания стана част от маркетинговата им стратегия. Ако има механизъм, който да позволи на частните здравни фондове да са ефективни и икономически водени субекти, т.е. да могат да изкарват пари от това, че са във въпросния втори стълб, то тогава би трябвало да е ангажимент и на частните фондове да направят образователна кампания.

На първо време, нашата задача е да работим и се развиваме като трети стълб. В момента, в който има регламент за втори такъв, и ако преценим, че е уместно, ние като инвеститори имаме интерес от това да имаме колкото се може по-добър ефект в България. Ако видим, че това ще е един успешен и печеливш бизнес, то ще инвестираме колкото е необходимо, за да заработи. Това означава системи за управление на този бизнес, доста по-голям екип от хора, сериозни маркетингови бюджети и наистина много работа, за да се случи въпросната реформа.

Не мога да говоря за времева рамка, защото чувам предположения, които стигат от краен оптимизъм, че реформата ще се случи до края на годината, до краен песимизъм, че никога няма да се случи. Може би до края на годината е твърде оптимистично, така че каквото и да се случи ще е след средата на 2011 г., може би началото на 2012 година. Дотогава ще разширяваме третия стълб, ще си развиваме мрежата, няма да се опитваме да ставаме „най-големите” на пазара за сметка на цени. Искаме да обслужваме добре нашите осигурени лица и да им предложим услугата, такава, каквато е в момента. Когато станат наши осигурени по втория стълб, живот и здраве, след 2-3 години, тогава ще имаме и какво друго да им предложим. 


бутони за социални мрежи