Сърдечно-съдовите заболявания отнемат живота на много българи

В България средната продължителност на живота е с 15-20 г. по-малка, а до 67% от смъртните случаи са свързани със сърдечно-съдови инциденти.

Тези данни са меко казано тревожни, коментира шефът на СБАЛ по кардиология - Варна проф. Николай Пенков. Според него основната причина за лошата статистика е неразбирането на хората от къде всъщност идват всичките им здравни проблеми.

„Не си даваме сметка колко е вредно наднорменото тегло, също както тютюнопушенето. България е на едно от първите места по брой пушачки. Да не говорим, че почти всеки ден срещам хора, които са по 120-130 килограма и когато ги посъветвам да отслабнат, те ми обясняват как през последните години успели да свалят цял килограм и какво огромно постижение е това“, разказва проф. Пенков.

Истината е, че наднорменото тегло, което е бич в световен мащаб, намалява средната продължителност на живота с 12-15 години. Хората с този проблем се разболяват около 6 пъти по-често от сърдечно-съдови болести в сравнение с останалите. Около половината от тях с напредване на възрастта развиват захарен диабет, докато при здравите тази диагноза се появява в около 0,8 процента. „А дойде ли диабетът, значи е настъпила истинска здравна катастрофа за този човек“, коментира още проф. Пенков.

Едва 38 процента от пациентите с остър миокарден инфаркт влизат в инвазивна лаборатория, каквато е СБАЛ по кардиология – Варна. За сравнение, в Чехия този процент е 97-98.
Причината за това българите да не получават медицинска помощ в състояние на инфаркт не е нито в броя на клиниките, нито в парите по здравна каса. „У нас има 50 инвазивни лаборатории, които ако поемат всички нуждаещи се, смъртните случаи биха били по-малко. Оказва се обаче, че българинът все още не се е научил кога да търси лекарска помощ“, коментира проф. Пенков.

Предвестниците на инфаркта са поява на болка зад гръдната кост с прилошаване, с изпотяване, със задушаване. „В тези случаи веднага трябва да се потърси лекарска помощ. За съжаление обаче хората често отдават тези симптоми на нещо друго, после болката затихва, а болният, ако изобщо посети доктор, го прави след няколко дни.

Ето затова в клиниките пациентите пристигат в терминално състояние, когато операцията е последен шанс. Ако болният се обработи в рамките на час от настъпването на болката, смъртността няма да е повече от 3-4%, а сега тя достига 8-15 процента, а в миналото - до 36%“, коментира още професорът.



бутони за социални мрежи