Солта – любимият ни враг

Денонощната потребност от сол в зоните на умерения климат е 10-15 г. А в горещите страни поради по-интензивното потене и необходимостта от сол е по-висока. В студените райони на планетата водно-солевият обмен е забавен, затова народите на Север, като чукчи и ескимоси, могат дълго време да преживеят без сол. Потребността от елемента се увеличава също при физическо натоварване. В тези случаи за утоляване на жаждата се препоръчва минерална вода, в която има натриев хлорид.
Бременните и кърмещите жени също се нуждаят от повече натрий.

При приготвянето на храната понякога се използва морска сол, в която освен натриев има още калиев хлорид, магнезиев карбонат, калциев сулфат, желязо, бор, йод, фосфор, силиций. Заради тези минерали морската сол се смята за по-полезна. Има и други видове сол, като калиевата, която се препоръчва на хора със здравословни проблеми.

Не бива да забравяме обаче, че в търговската мрежа се предлагат много продукти със завишено съдържание на сол, което може да стане причина за надхвърляне на необходимото за организма ни количество. Прекомерната й употреба е вредна, както и на всеки друг продукт.

Ако сте свикнали да използвате сол по време на хранене, опитайте се да се откажете от нея при готвенето. Добра алтернатива е лимоновият сок, чесънът или черният пипер. От известно време на голяма популярност се радва солта с намалено съдържание на натрий и повишено на калий. Но ако страдате от диабет или заболявания на бъбреците, по-добре се откажете от тези заменители. При диабетиците калият често се задържа в организма. Хората с бъбречни заболявания също имат проблеми с отделянето на калия, затова трябва да внимават с неговия прием.

В крайна сметка спорът трябва да бъде не дали, а колко сол да ядем. Още повече че нейното йодиране ни предпазва от сериозни проблеми с щитовидната жлеза.





бутони за социални мрежи