Пясъчни замъци - релаксираща арт терапия за душата

Кой не е виждал коленичили край вълните хора, отдавна излезли от детството, в захлас да строят пясъчни замъци, тунели или цели сложни конструкции?

Отнасят се към това занимание с цялата сериозност и старание, но за всеки случай обикновено си осигуряват и „алиби” - „помагам на децата да си направят пясъчен замък.

Прагматичните американци нямат нужда от алиби, защото за мнозина играта с пясък не е детинщина, а респектиращ лечебен метод.

Дори тълкуват знаменитата пътечка от жълт пясък във „Вълшебникът от Оз” като зашифрован път към хармонията.

Пясъкът се използва за медитация и творчество. По време на сеансите на тази терапия хората изграждат пясъчната си пътечка и се опитват да открият своята житейска роля – също като героите от знаменитата приказка.

От пясъка се изграждат въображаеми градове, семейства, дори ситуации. А задачата на психотерапевта е да разшифрова посланието на подсъзнателното и да помогне на пациента да построи нов, по-светъл град – отначало на пясъка, а после в собственото си съзнание.

Авторството на пясъчната терапия се приписва на Карл Юнг.

След бурен конфликт със своя учител Зигмунд Фройд, философът се уединил край малко езеро. Разстроен и огорчен от случилото се, той стоял дълго на брега, заравяйки пръсти в пясъка.

След известно време Юнг установил, че обидата и гневът му са отминали и неочаквано и за себе си взел решение как да продължи и в бъдеще сложните отношения със своя учител.

А щом пясъкът помага да се оправиш с Фройд, то вероятно става по-лесно да затрупаш, да закопаеш или поне да прикриеш с него останалите проблеми. Така психиатрите решили да сложат край леглата на пациентите пясъчници, а по време да сеансите им раздавали кофи, гребла, малки играчки.



бутони за социални мрежи