Растителните алтернативи на млякото – „за” и „против”

Японските учени го предписват при сърдечни заболявания, диабет, хипертония и малокръвие. В соевото „мляко” се съдържат изофлавони – природни фитоестрогени (аналози на женските полови хормони), които имат доказано положително въздействие върху организма – благоприятен ефект по отношение на сърдечно-съдовата система, укрепване на имунната система, антирадикалово и антиканцерогенно действие, повишаване на тонуса и настроението и т.н. Въпреки безспорните положителни качества на соевото „мляко” за него също е съставен „компромат”. То съдържа твърде много фитинова киселина, която не се разрушава при топлинната обработка. Фитиновата киселина в значителна степен затруднява усвояването на важни метални йони – калциеви, железни, манганови, цинкови и др. 

В соята се съдържат и вещества, които пречат на усвояването на някои важни витамини (А, В1) и повлияват негативно функцията на щитовидната жлеза. Нерядко се наблюдават алергични реакции, дължащи се на соевите белтъчини. Като цяло, предвид неговите питателни свойства и състав, соевото „мляко” не може напълно да замени кравето, но може да бъде прекрасно допълнение към трапезата, внасяйки в ежедневното меню едно приятно и полезно разнообразие. Поради ниското съдържание на калций соевото „мляко” твърде често се обогатява с този минерал. Ако към чаша соево „мляко” се добавят 1-2 лъжици сусамов тахан (богат на калций), се получава вкусна и полезна напитка, подходяща и за деца.

Кокосовото „мляко” отдавна си е спечелило твърди привърженици и ценители, чийто брой (съдейки по нарастващото производство) непрекъснато се увеличава. Добива се от плодовете на кокосовата палма, която расте в Южна Америка, Африка, Индия, Филипините, Индонезия и островите на Океания. Младият плод първоначално е изпълнен с прозрачен, приятен сладко-кисел сок, който отлично утолява жаждата. В процеса на съзряването на плода в него се образува същинското кокосово „мляко”, което е с бял цвят, консистенция на кравето мляко и с много приятен, леко „тебеширен” вкус. 

В един кокосов орех се съдържат до 1,5 л от тази забележителна засищаща и тонизираща напитка. В кокосовото „мляко” е открита лауринова киселина, която присъства и в майчиното мляко. Тя има антибактериални, антивирусни и укрепващи имунната система свойства. Кокосовото „мляко” е по-богато на мазнини в сравнение с другите растителни „млека”. Интересен факт е, че мазнините, съдържащи се в него, не се натрупват, а се използват от организма като енергиен източник. Кокосовото „мляко” е подходящо за хора, които се оплакват от студени крайници или дейността им е свързана с повишено физическо натоварване. 

В Южна и Централна Америка местните жители добиват прекрасно „мляко” от едно уникално дърво, описано преди повече от сто години от немския естественик и изследовател Александър фон Хумболт и наречено от него галактодендрон (млечно дърво). От това дърво, което местните обитатели наричат кравешко дърво, векове наред чрез подходящи нарези в ствола те добиват млечен сок с изключително приятен вкус и най-разнообразни кулинарни приложения. За съжаление напитката трябва да се консумира кратко време след добиването й, тъй като с времето тя претърпява неблагоприятни промени в консистенцията и вкуса. Може би затова тя има само локално значение.

Различни видове ядкови „млека” (бадемово, лешниково и др.) са познати в някои райони на света от столетия. Тези „млека” са много по-малко калорични и с по-ниско маслено съдържание от соевото „мляко”. Най-популярното от тях, което по описаната технология може да се приготви и в домашни условия, е бадемовото „мляко”. В него се съдържат значителни количества калций, цинк, фосфор, фолиева киселина, ненаситени мастни киселини, витамин Е и още много други ценни за организма вещества. Смята се, че то оказва благотворно въздействие върху храносмилателния тракт и сърдечно-съдовата система. Тъй като бадемовото „мляко” е малко безвкусно, към него може да се добави мед или друг подсладител. 

Определена популярност е добило и оризовото „мляко”, което като правило се добива от изключително полезния кафяв сорт. Негово основно предимство е високото съдържание на фибри, в резултат на което то е показано при висок холестерол и за регулиране на захарното съдържание в кръвта. Познати са и млека, получавани от житни култури – овес, тритикале (хибрид между ръж и пшеница), ечемик и др. Те също са богат източник на ценни за организма растителни фибри. При смесването им в блендера с пресни или замразени плодове се получават превъзходни, вкусни и тонизиращи напитки.