Българската кардиология празнува половин век

Всичко това е прилагано много скоро след световните премиери. В Европа оперират отворено сърце през 1957 г., а у нас това става само след 5 години.

За половин век в болницата са обучени 10 000 лекари, лекувани са над 300 хил. болни, извършени са 37 хил. сърдечни операции на деца и възрастни, 36 хил. съдови операции, направени са 90 хил. високоспециализирани диагностични процедури, 13 хил. интервенции, 3500 електрофизиологични изследвания, поставени са 15 хил. електрокардиостимулатора.

Днес в болницата работят около 800 специалисти, а пациентите се настаняват на 311 легла в различните клиники. По повод юбилея на болницата с изпълнителния директор проф. Владимир Пилософ разговаря Петър Галев.

Проф. Пилософ, какво даде на България за половин век Националната кардиологична болница?
Ако трябва кратко да обобщя приноса, това е, че положи основите на съвременната българска кардиология, кардиохирургия, съдова хирургия, детска кардиология и детска кардиохирургия. Първото поколение специалисти в тези области е работило в Националната кардиологична болница. И до днес нашата болница е може би най-отворената към всеки гражданин, без оглед на социалния му статус.

Всички известни специалисти, които идват при вас от чужбина, винаги заявяват, че българските им колеги са на много високо ниво. Но има ли нещо, което все още не ни достига?
Ние работим със самочувствието, че сме синхронни със съвременната медицинска наука и практика. Но в медицината никога нямаш право да се отпуснеш и да сметнеш, че си постигнал всичко. Преди време се впечатлих от един много известен и утвърден френски кардиохирург, който ми разказа, че един вид операции не му се получават много добре. Той отишъл при свой колега в Америка – водещ специалист точно по тези операции, и видял къде бърка.

След това сам започнал да прави прекрасно въпросната операция. Това илюстрира, че и най-големите имат нужда да се учат. А в България все още имаме да наваксваме доста и по отношение на технологичното осигуряване на дейността. Но това е въпрос на развитие на обществото и на икономиката. Няма как да се правят отделни оазиси на благополучие, всичко в една държава върви паралелно.

Идват ли още деца от Република Македония да се оперират тук?
Да, идват и този процес продължава вече повече от 20 години. Между детските кардиолози в Скопие и екипа от детски кардиолози и кардиохирурзи при нас се установи много добър колегиален контакт и доверие.

Кардиолозите постоянно ни призовавате да обръщаме повече внимание на здравето си и да правим дори малки положителни промени във всекидневието, дали ви чуваме?
Нашите призиви са свързани с факта, че сърдечно-съдовите заболявания са главната причина за смъртност в България, пък и не само тук. А тези заболявания могат да бъдат ограничени значително при разумен начин на живот. Но май единствено в българския бит съществува приказката, че законът е врата в полето, т.е. няма по-лесно нещо от това да го заобиколиш...

Но по отношение на здравето това заобикаляне е много коварно! Изключително ни пречи и липсата на доверие между хората, включително между лекаря и пациента. А когато си болен, но не следваш предписанията и съветите на лекаря си, в крайна сметка рискуваш собственото си здраве и живот. Недоверието е по много причини, тук няма да ги коментирам, но се надявам обществото да намери сили и да се отърси от него.

Ако трябва да изведете един основен актуален проблем на здравеопазването, кой ще е той?
Прекалената комерсиализация! Но тя дойде заради начина, по който се финансира здравеопазването, от механизмите, формиращи доходите в нашата сфера.

Как ще продължи развитието на болницата?
Основните усилия са насочени към поддържането на високоспециализирания медицински екип – постоянна квалификация и обучение на нови специалисти. Но имаме амбицията по европейски проект, който спечелихме, да обновим сградата, за да отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Предстои да изградим и нов приемен сектор със спешна зала и вход откъм бул. „Тодор Александров”.

Националната кардиологична болница отваря вратите си за безплатни консултации и без да е необходимо направление на 3 ноември, събота, само след предварително записване на телефони: 02/ 92-11-211; 02/ 92-17-160; 02/ 92-17-170.