Загадъчна и вкусна - кладницата

Рисунките на гъби по стените на древни храмове в Централна Америка убедително свидетелстват за особената почит към тях. Преди повече от 2000 години в Япония е издадена книга, в която подробно са описани лечебните свойства на десетки гъби. В нея за първи път е бил въведен и добилият в наши дни широка популярност термин фунготерапия. Удивителните качества на гъбите им създали в Китай репутацията на „еликсир на живота”.

В книгата „Канон” на забележителния персийски лекар, философ и баща на съвременната медицина Авицена, автор на 450 труда в 29 научни области, лечебните гъби заемат почетно място. Според друг древен лечител – Ву Син, който описал полезните свойства на над 100 гъби, растящи в Китай и Япония, те са дори по-лековити от билките. Защото са не толкова храна, колкото аптека...

Полурастения, полуживотни
Още от времето на Аристотел в продължение на много столетия огромното многообразие от живи същества на Земята се е вмествало в две категории – растения и животни. С натрупването на все по-обширни знания за устройството на света ставало все по-очевидно, че подобно разделение е несъстоятелно и неудовлетворително. В резултат през втората половина на миналия век живите организми, обитаващи биосферата на нашата планета, били разделени на пет „царства”, като на гъбите било отредено последното, петото.

Към настоящия момент са описани над 140 000 гъби, но по редица оценки техният действителен брой е много по-голям – над един милион! Гъбите са полурастения, полуживотни, които не могат, както растенията, да фотосинтезират и да превръщат неорганичните вещества в органична материя. Необходимите им органични хранителни вещества те получават в готов вид – чрез симбиоза или паразитизъм. В последния случай, изчерпвайки наличните хранителни вещества, те унищожават стопанина си.

В резултат на своята вегетация, наред с бактериите, гъбите извършват мащабна санитарна дейност и контролират широк спектър от процеси, протичащи в биосферата, един от най-важните от които е разлагането на органичната материя до прости неорганични вещества и получаването на плодоносния почвен слой – хумусния. Гъбите продуцират над 20 ензима, чрез които разграждат и усвояват лигнина, целулозата и някои други вещества, превръщайки ги в букет от безценни продукти, жизнено необходими за редица животински видове, в частност – и на човека.

Еуфоричният успех на кладницата
Поради сериозното замърсяване на околната среда и изявената склонност на гъбите да акумулират в себе си радиоактивни вещества, токсични тежки метали (стронций, кадмий, олово, живак), пестициди и др. през последните години пазарният дял на диворастящите гъби рязко намаля за сметка на далеч по-безопасните култивирани гъби.  

Кладницата е една от култивираните гъби, която, поради забележителните си хранителни, профилактични и лечебни качества, лесното отглеждане и голяма родовитост, през последните години се радва на изключителен, почти еуфоричен успех. Тя се отличава с редица кулинарни достойнства – нежно и плътно месо с фин аромат и изключително приятен вкус. За разлика от култивираната печурка тя не променя цвета на храната и се поддава на всевъзможни кулинарни обработки – пържене, печене, варене, солене, мариноване и сушене.

По хранителна стойност тя съперничи не само на зеленчуците, но и на месото. Кладницата съдържа редица изключително ценни за човешкия организъм вещества – белтъчини, въглехидрати, липиди, фибри,  витамини, минерали и др. Белтъчините в кладницата съставляват 3,3%, но по качество нямат равни на себе си. В техния състав влизат всички осем незаменими аминокиселини (които човешкият организъм не може да синтезира и си набавя единствено чрез храната), както и редица аминокиселини, които той синтезира, но в недостатъчно количество. Белтъчините на кладницата се отличават с висока усвояемост, която в резултат на топлинната обработка достига цели 70%, колкото е усвояемостта например на белтъчините от ръжения хляб.

Въглехидратите са около 4%, като близо една пета от тях представляват лесноусвоими захари – глюкоза, фруктоза и захароза. Растителните влакнини, чието съдържание е около 2,3%, са представени от полизахариди, които не се усвояват от организма, но активно участват в нормализирането на функциите на червата и извеждането на токсичните вещества. От полизахаридите на кладницата подчертан интерес представлява лентинанът, вещество от групата на т.нар. бета-глюкани. През 1969 г. японският професор Тетсуро Икекава установи, че лентинанът спира развитието на раковите клетки в близо 90% от наблюдаваните случаи и способства за изчезване на вече образуваните тумори при 70% от опитите.
Мазнините в кладницата са само 0,4%, но в основната си част те са изградени от полиненаситени мастни киселини, които имат изключително благоприятно въздействие върху организма.

Витамините в кладницата я изравняват със зеленчуците и зърнените храни. В нея се съдържат на практика всички важни за метаболизма витамини – А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, С, D, както и внушителен набор от ценни макро- и микроелементи – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, манган, мед, селен, цинк и др. В кладницата се съдържа и изключително важното вещество ловастин, което препятства биосинтезата на холестерол в черния дроб, с което се намалява както общото му съдържание, така и това на „лошия” (LDL) холестерол.

Установено е, че кладницата има профилактично въздействие по отношение на заболявания като холецистит, хепатит, язва на стомаха и атеросклероза и нормализира кръвното налягане както на хипертониците, така и на хипотониците. И още една повече от радостна новина – установено е, че тя чувствително увеличава... мъжката потенция. Кладницата съдържа хитин, който не се усвоява от организма, и за неговото отстраняване е препоръчително гъбите да се нарежат на ситно и да се обработят при висока температура. Доказано е, че витамин С подобрява усвояването на биологично активните вещества от гъбата, затова е желателно тя да се консумира с лимон или пресни зеленчуци.