Енциклопедия "Здраве": Чаят

През вековете чаеният храст се е славил като лечебно средство, укрепващо тялото, духа и удължаващо живота. И сега азиатците са категорични, че няма по-добро средство за утоляване на жаждата в горещините. Но не в модерния вариант – с лед, а топъл.

Съществуват официално 4 типа чай, различаващи се само по степента на ферментацията (узряването) на чаените листа – черен, червен, зелен и жълт.

Най-широко разпространен – до 95% от световното производство, е черният чай. При него листата се подлагат на пълна ферментация, като често се ароматизира допълнително за вкус.

Зеленият чай е с фин аромат, напомнящ на прясно сено и с тръпчив привкус.

Червеният чай е най-малко познат у нас. Той е най-ароматният, с богато съдържание на дъбилни вещества, които придават тръпчивост на извлека. Листата му се подлагат на сложна обработка чрез непълна ферментация, по-слабо окисление и затова са по-трайни от другите видове.

Жълтият чай е най-висококачественият и притежава извънредно приятен специфичен вкус, аромат и едва загатната тръпчивост. Получава се от най-младите листа и пъпки на растението. Преминава през сложна преработка с частична ферментация и се употребява по-рядко в Европа.

Чаят е изключително полезен
Той ободрява умствено и физически, премахва умората и подобрява храносмилането, усилва сърдечната и бъбречна дейност, увеличава диурезата.

Растението съдържа редица специфични съставки, на които се дължи тонизиращото му действие. За разлика от кофеина на кафето, който също е от групата на алкалоидите (естествени природни продукти с биологично активно действие върху организма), съставките в чая имат по-слабо изразено възбуждащо действие върху нервната система, не причиняват безсъние, сърцебиене и не се натрупват в организма. Не причиняват интоксикация, каквато може да се получи при кафето.

За този характер на действие на чая значение оказват съдържащите се в него танини, които са ефикасна противоотрова срещу тежките метали, като се свързват с тях и ги извличат от тялото.

Чаят е богат и на етерични масла, които придават аромата на напитката, действат антисептично и тонизиращо, възбуждат апетита, като повишават отделянето на стомашен сок, имат умерен диуретичен ефект, подпомагат отхрачването в белия дроб. В напитката се съдържат витамините В, С и РР, които укрепват съдовите стени на кръвоносната система и предпазват от кръвоизливи. Най-много ги има в зеления чай.

Листата на храста са богати и на соли - калиеви, железни, манганови, фосфорни, които подпомагат сърдечната дейност и лечението на анемията, а микроелементите йод, флуор, мед и др. действат антиатеросклеротично и заздравяват зъбите.

Ензимите, съдържащи се в чая, в комбинация с провитамин А и С, действат като важни катализатори за обмяната на веществата и като антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали, противодействат на процеса на остаряването и развитието на рака.

Растението притежава безброй лечебни ефекти, но най-важни са усилването на жизнените функции, повишаването на умствената и физическата работоспособност, подобряването на настроението. Освен това последни проучвания сочат, че той има свойството да извлича от тялото радиоактивни елементи като Стронций-90 например, като ги абсорбира (поглъща) и свързва с танините си в удобни за изхвърляне от тялото комплекси.