Не пренебрегвайте първите сигнали за проблем с вените

Проф. Станкев, ако говорим за профилактика на хроничната венозна болест, къде бихте сложили основния акцент?

Върху личните лекари. Те първи се срещат с пациентите и ако не разпознаят началните признаци и симптоми, изпускаме стадия на заболяването, когато е най-възможна превенцията, както и лечението. Ранните симптоми - умора, тежест, оток, болка в долните крайници, прасците, нощни крампи - се проявяват при 20% от пациентите, които впоследствие развиват хронична венозна болест. И ако те не бъдат обхванати от добра лекарска помощ, на първо място диагностика, ако не започне адекватно лечение - системно и непрекъснато, защото заболяването е прогресиращо, - минават в стадия на късните симптоми и оплаквания. Тогава много по-трудно може да бъде лекувано заболяването.

А какъв процент от хората с изброените оплаквания търсят личния си лекар заради тях?

Наше проучване показа, че над 45, дори към 50 на сто от българското население страда от хронична венозна болест в различни стадии. Само около един процент са потърсили лекарска помощ при началните форми. Представете си за какъв пропуск става въпрос, колко малко хора са започнали лечение! А на всичко отгоре стои и въпросът дали общопрактикуващият лекар ще разпознае болестта в началния й стадий. Голям е проблемът, а социалната значимост на заболяването е изключителна. Споменах за големия процент хора, които страдат от него, то е прогресиращо, води до инвалидизация и тежи на обществените фондове. Ранната профилактика и диагностика спестява значителни средства и ресурси.

Кои фактори би трябвало да се отчитат като благоприятстващи развитието на хроничната обструктивна болест?

Повечето пациенти са жени – 3:1 е съотношението с мъжете. Първо е наследственият фактор, предава се предимно от майката. Второ, бременността е тежък рисков фактор поради хормоналния дисбаланс през този период. Именно тогава е тласъкът на заболяването. Освен това плодът притиска тазовите вени и оттам се увеличава налягането в долните крайници. Рисков фактор е и тютюнопушенето, влияе както на артериалната, така и на венозната система. Половината от пациентите ни са пушачи. Наднорменото тегло, начинът на живот също са важни предпоставки за това заболяване. Трябва да се избягва и носенето на неудобни обувки.

Кои са такива според съдовите хирурзи?

С много висок ток, когато се напряга подбедрената мускулатура или ако се носят продължително, което води до деформация на стъпалото и съответно до натоварване на мускулатурата. А тя е в основата на изтласкването на кръвта обратно към сърцето. Анатомичната обувка е най-удобната.

Ако все пак заболяването се прояви въпреки избягването на някои рискови фактори?

Ранното лечение е от особено значение. А то се състои в това да се подпомагат вените и движението на кръвта с еластична компресия (с еластични чорапогащници и чорапи) и да се приемат флеботропни медикаменти, подкрепящи венозната стена и движението на кръвта. И това са първите мерки, които трябва да предприеме човек, който според лекаря е застрашен от хронична венозна болест.

Искам да подчертая, че хранителните добавки нямат научно доказана стойност в лечението на венозните заболявания. Що се отнася до флеботропните медикаменти, изборът им е голям, но качествените са малко. „Детралекс“ е единственият доказан в света, с много научни изследвания. В България работим 20 години с него и също смятаме, че е най-добрият флеботропен медикамент. Ефектът му се дължи на уникалната формула, осигуряваща активно всмукване от стомашно-чревния тракт. Така с малки дози постигаме голям ефект. При това говорим за безвреден природен продукт, пръв избор при лечението на венозна болест. И най-важното е, че действа във всички стадии на заболяването – от най-леките до най-тежките. 

Тоест би могъл да се комбинира и с друго лечение?

Разбира се. Лечението трябва да е комплексно. Към еластичните чорапи и флеботропните медикаменти в следващия стадий на заболяването се добавят и други подходи. Стига се до оперативно лечение или различни видове склерозиращи терапии, когато има разширени вени или когато има такива, които вече са предмет на хирургия.

От малките мрежовидни капиляри до сериозните разширени вени лечението се постига и по оперативен начин. Като съвременните методи на лечение вече не са толкова травмиращи и инвазивни. Но въпреки всичко пак подкрепяме с флеботропните медикаменти през целия този етап на лечение. Най-важното е да не се стига до тежките форми, защото инвалидизацията е много висок процент. Загубата на крайник е най-страшният изход от заболяването. Съдовите хирурзи и ангиолозите са отговорни за адекватното му лечение и консултацията с тях е необходима.