Малък инсулт, голяма беда

Мозъчните инсулти са третата причина за смъртност в света след сърдечните заболявания и туморите, но напоследък са водещият фактор за преждевременна инвалидизация.

Исхемичните мозъчни инсулти представляват приблизително 75-80% от всички мозъчни инсулти, а нашата страна има печални челни позиции по заболеваемост и смъртност от инсулт.

На Световния конгрес по мозъчни инсулти във Виена беше подчертано, че ако се промени в широки граници начинът на живот и се намалят рисковите фактори, могат да се предпазят до 80% от хората.

Годишно около 5,7 милиона души стават жертва на това заболяване. И ако нищо не се промени, до 2015 година ще станат 6,7 милиона.

Малките инсулти стават, без да подозираме за тях. Получават се различни нарушения като краткотрайни проблеми с равновесието, с паметта , нарушена концентрация. На тези незабележими промени не се обръща внимание, защото не водят до тежки последици, но когато се получи тежък инсулт и се направят изследвания (скенер, ядрено-магнитен резонас и доплерова сонография), се вижда, че има стари исхемични зони .

Начинът ни на живот води до натрупване на атеросклеротични плаки, на липидни материи в артериите и до постепенно стесняване, запушване на артериите, недохранване на мозъчната субстанция и получаване на тези „тихи” инсулти.
Те се характеризират с нарушение на функцията на паметта – началото на така наречената съдова деменция.
Честите бели петна в паметта са сигнал за евентуален проблем.

Други признаци, по които можем да усетим навреме, че приближава опасност от инсулт, са замаяност на моменти при по-голям стрес, несправяне с няколко неща едновременно или забравяне на вече започнати дейности, нарушение на концентрацията, на ориентацията и други.
Това са начални прояви на мозъчно-съдова болест, които изискват някои мерки и изследвания като доплерова сонография.
Към рисковите фактори, които може да се контролират, спада повишеното кръвно налягане, като тези пациенти имат от 4 до 12 пъти по-висок риск от инсулт в сравнение с останалите.

На второ място е тютюнопушенето. Различните проучвания показват от 2 до 6 пъти по-висок риск за пушачите. Спирането на цигарите е много мощен фактор за предпазване от мозъчни инсулти.

Важен рисков фактор е и захарният диабет.

Проблемите с холестерола също са рисков фактор.
Особено мъжете между 35 и 57 години, които са с повишен холестерол и триглицериди, имат неколкократно по-висок риск от исхемичен инсулт.

Диета с ниско съдържание на мазнини би помогнала, но има хора, които имат генетична предразположеност и колкото и диети да спазват, колкото и пектин да взимат, колкото ябълки да ядат, не могат да намалят холестерола си.
Тогава на помощ идват статините (лекарства за понижаване на холестерола). Има много добри медикаменти почти без странични ефекти, които понякога трябва да се пият почти цял живот. Но това позволява действително добро ниво на холестерола и изчистване на кръвоносните съдове.

Много важен и независим рисков фактор са сърдечните заболявания. Пациенти с абсолютна аритмия имат изключително висок риск от исхемичен инсулт. С необходимите медикаменти честотата на исхемичния инсулт може да се намали със 70%.

Малко ходене пеша и малко спорт биха могли да редуцират изключително много опасността от исхемичен инсулт. Спортът намалява кръвното налягане, активното движение намалява холестерола и кръвната захар. Изключително важна е консумацията на сол. Бедната на сол храна би могла да помогне дори да се избегнат медикаментите за кръвно налягане.

Мозъчният инсулт е предотвратима катастрофа.
Контролът на кръвното налягане, на холестерола и здравословната храна могат да предпазят от инсулт и други тежки болести.

Резюме от интервю с невролога д-р Иван Стайков, началник на отделение в болница „Токуда”.