Защо едни мазнини са полезни, а други не?

Трябва да се знае, че мазнините са важни градивни съставки на тялото. Те са източник на енергия и защитни тела за организма. Без тях тялото ни не би могло да използва мастноразтворимите А, К, Е и D витамини. Не случайно всяка една салата се подправя с олио. Съществуват две основни групи мазнини – наситени и ненаситени, респективно многократно ненаситени, като във всяка група има „лоши” и „добри”. Дали мазнините са пълноценни или не, зависи от това дали се отлагат по стените на съдовете. Ако имат такова поведение, попаднали в кръвообращението, те започват да стесняват лумените на съдовете. В резултат на това могат да възникнат проблеми с кръвообращението, а вследствие - мозъчни или сърдечни инфаркти.

Ангелски и дяволски мазнини

И тук има дуализъм между добрите и лошите мазнини. Към „ангелските” се причисляват омега-3-мастни киселини, съдържащи масла и мононаситени мазнини като зехтина. Представители на „дяволските” са животинските, наситените мазнини, като тези в саламите, сланината, черния дроб. Едни от най-качествените мазнини се съдържат в конопеното, лененото и рибеното масло, а към най-лошите се прибавят трансмазнините. Те не могат да се преработят от организма, защото химическата конфигурация ги прави стабилни и се отлагат по стените на съдовете, което е фатално за здравето. Такива мазнини съдържат бързите закуски като хамбургери, пържени картофи, сладкиши, сладки и готови сосове за салати.

Кои мазнини/масла са най-добрите?

При масла, които се използват студени, за мариноване и парфюмиране, добър резултат имат смес от 8 части зехтин и 2 части ленено масло или още по-добре конопено. За печене или пържене се препоръчват масла като фъстъчено или рапично. Значението при избора на правилните мазнини при антиейджинг програмата не трябва да се подценява. Мастните киселини като омега-3 и омега-6 не случайно се считат за “есенциални” и важни за живота мазнини. Антиоксидантното действие на маслата зависи и от издръжливостта им, а всяко растително масло трябва да има такава, за да се запази.

В крайна сметка, важна е правилната комбинация! Масла, които съдържат многократно повече полиненаситени мастни киселини, не са задължително по-добри от тези, които имат голяма част само мононенаситени мастни киселини. Зехтинът дължи своето здравословно действие на биоактивните вещества (полифеноли), получени от растения, които съдържа. Чистите масла трябва да се съхраняват в тъмни и непропускащи въздух шишета, при температура между 10–16° C, за да могат полифенолите да се запазят възможно най-дълго време.

Откъс от книгата „Сготви си така, че да се подмладиш” на проф. д-р Маркус МЕТКА и Томас Валкенщайнер.