Статистически погледнато жените живеят по-дълго от мъжете, което не може да се определи за природна даденост. Различието идва от готовността на мъжете за риск, техния „по-опасен” и нездравословен начин на живот, воден от мотото “Живей бързо, умри млад!”. И още нещо – 70% от пациентите, които се обръщат към психиатър или психолог, са жени. Това съвсем не означава, че мъжете са по-нормални. Просто представителките на нежния пол са доста по-склонни да си признаят, че се нуждаят от помощ, проявяват по-голяма готовност да я намерят и получат.
Би Би Си съобщи, че все повече мъже завършват живота си със самоубийство.
Броят им във Великобритания от 1971 г. досега се е увеличил двойно. Затова специалистите започват да осъзнават нуждата от по-интензивни грижи за мъжа-пациент. Но как един лекар може да спечели неговото доверие?
Един от основните проблеми, свързани със здравето на мъжете, е склонността към премълчаване и нежеланието за споделяне Неслучайно най-късите разговори между лекар и пациент са, когато и двамата са мъже. Освен това мъжете се колебаят два пъти повече преди да посетят лекар. При въпроса как се чувстват, повечето от тях отговарят с „Благодаря, добре”. Силният пол обикновено търси други пътища да се справи със стреса или душевната болка. Мъжете злоупотребяват с алкохола и наркотиците три пъти повече от жените и извършват 90% от тежките престъпления.
Този маниер на подценяване и пренебрегване на здравето от по-силния пол, според лекари и психолози, може да се окаже доста опасен. Поради това се разработва един нов тип терапевтичен подход при мъжете, който отговаря на техните особености, от храната до психиката. В този подход трябва да залегне и превантивната медицина, която досега не е намирала голямо приложение в мъжката половина от обществото.
Тестостеронът не е отговорен за „мъжкото” поведение.
Доказано е, че мъжките хормони, правещи силния пол по-агресивен и лесно възбудим, не потискат емоциите и не притъпяват стреса. Учените твърдят, че не тестостеронът, а два други фактора носят отговорност за голяма част от болезнените прояви на мъжа. Първият е характерът или темпераментът. Това е вродено последователно поведение, имащо тенденцията да остава постоянно през целия живот. Някои мъже винаги се намират в приповдигнато състояние на духа. Те са общителни и комуникативни. Другите са тъжни, трети – много чувствителни или критично настроени. Родителите забелязват тези особености още от най-ранна възраст.
Вторият фактор е обучението. Момчето разбира как трябва да се държи истинският мъж най-често от майка си и баща си, но и от приятелите и средствата за масова информация.
Неговото поведение е длъжно да съответства и на обществената култура встраната. Например конфуцианството, което до този момент въздейства на китайците и японците, учи мъжа на безпрекословно изпълнение на дълга и абсолютна лоялност в отношенията към хората, на които в една или друга степен е подчинен. На нас това ни се струва доста крайно, но подобна философия в по-строгите нравствени системи свежда стреса до минимум. Демократичното общество поощрява проявите на лоялност там, където това действително е необходимо. И още - да не се поддържат несправедливостта и незаконността. Тази колебливост и липса на конкретни правила е мъчителен източник на стрес не само на работното място, а и във взаимоотношенията с хората, където възможностите за избор са силно ограничени.
За да се повишат шансове на мъжете да „умрат здрави на 100 години”, какъвто е идеалът на антиейджинг учението, тяхната
готовност за профилактични прегледи
и споделяне на проблемите трябва сериозно да се тренира.
Като се започне от въздържането от пушене, пиенето в норма, поддържането на нормално тегло и ниско кръвно налягане. В днешно време „мъжката” медицина не обсъжда единствено проблемите за потентността и фертилността. Оказва се, че освен стресов фактор за мъжа, еректилната дисфункция може да бъде и ранен знак за органични нарушения като сърдечно-съдови заболявания или диабет. Нуждата от специална медицина, насочена към мъжа, идва и от факта, че голяма част от мъжката половина не може да дефинира проблемите си и се плаши от всичко, което е свързано с думата „психо”.
Много от „мъжките” доктори използват тактически умения при работата си с пациентите, за да постигнат някакъв ефект. Някои много уместно вземат под внимание факта, че мъжете обичат конкуренцията и от малки започват да се състезават, като прилагат това при лечението им.
Проблемът с подкожните мазнини например, които са рисков фактор за сърдечни заболявания, е вече решен, след като един германски доктор въвежда „метода на крачкомера”. Крачкомерът е апарат, който всеки пациент трябва да носи със себе си, за да отчита всекидневното си ходене пеша.
Желанието на пациентите да представят всеки ден по-добри резултати в таблици и графики се оказва доста ефективно при лечението им, благодарение и на тяхното съдействие.
Последни публикации