Как пропиляваме най-ценния дар на природата - водата

В края на 2010 г. пред Австралийското аграрно общество той подчерта необходимостта от такава система. Експертите посочват две основни причини за нуждата от такъв тип етикетиране. Потребителите все повече се вълнуват от екотеми и от преексплоатацията на водните ресурси. В световен мащаб проблемът с разходите за 1 тон храна ще става все по-актуален.

Все пак не ни стана ясно как за производството на 1 литър мляко се изхабяват 1000 литра вода! Цифрата наистина е внушителна... Отговор ни даде нашият събеседник: „Обяснението е много просто. За да порасне кравата, тя живее в някаква среда, пие вода, яде трева, която се полива. Т.е. всичкият разход, който отива за нея и за нейния жизнен цикъл, за млякото, което ще даде, се калкулира, в това число и разходите за вода. Така се оказва, че за производството на 1 литър мляко отиват 1000 литра вода”.

За производството на един и същ продукт обаче потреблението на вода е различно в зависимост от използваните технологии, климатичните условия и региони. Така например за добива на 1 тон мляко в Мексико са нужни три пъти повече вода, отколкото в САЩ. „Ако сега за 1 тон памук в Китай се изразходват 1400 кубика вода, то в Индия този разход е 5 пъти по-голям. Ако в Русия за един тон чай са нужни 3000 кубика вода, то разходът в Китай е 4 пъти по-голям и т.н.

Това вероятно ще доведе в бъдеще до преразпределение на регионите за отглеждане на различни селскостопански и животински продукти” – сподели инж. Бошев. Според него проблемът е глобален и човечеството трябва да узрее за това, че определени култури, които изискват по-малък разход на вода, могат да се гледат на друго място, а не там, където традиционно са се отглеждали.

А дали българинът е узрял за мисълта рационално да използва водата? Отговорът на инж. Бошев беше категоричен: „Още не е узрял за тази идея, защото ние ресурса го имаме. А когато изпитваш недостиг, най-ясно осъзнаваш дълбочината на проблема. Ако настанат дългите суши 1-2 месеца, чак тогава се замисляме: защо аз не пестих водата или не си направих съоръжение за съхранението й. В Малта например вали много малко дъжд.

Ето защо покривите са като обърнати конуси и всичката вода, която вали, се отвежда с помощта на тръби до подходящи съдове, където се събира. Оттам водата се пречиства, за да се използва в домакинството. Малта е остров и морето е около него, но тази вода не може да се ползва, ето защо малтийците толкова ценят сладката вода. Която между другото е само 2,5% на планетата от целия воден ресурс. От него 1,2 % се намира в ледниците и по разбираеми причини е недостъпен. За промишлени и битови нужди, за напояване на селскостопанските култури остават едва 1,3%. Ето защо трябва по-скоро да предприемем стъпки, за да използваме рационално водата – този скромен ресурс”.



бутони за социални мрежи