Назаем от живота - Назаем от живота
Молът – социален феномен или обикновено място за пазаруване
Мирослава Кирилова
18-03-2011
![]() Събеседничката ни разказа, че в Северна Америка културата на моловете е много развита: „През уикендите, вечерите, по време на празници хората буквално живеят в моловете. Отиват там заедно с цялото си семейство. Защото можеш да отидеш с детето си, ако например има детско шоу и артисти, които ще го забавляват, или можеш да му купиш разни сладки и бонбони. Т.е. молът е обединяващо, семейно пространство”. Доц. Върбанова си обяснява това явление с факта, че особено в Северна Америка, където градовете са студени, огромните търговски центрове са всъщност единственото място, където хората могат да се разхождат. „Навън не можеш да го правиш, ако е минус 30 градуса. За северните страни, за скандинавските държави, за Северна Америка това са пространства, които запълват свободното време на хората през зимата. Например в Монреал има изграден почти друг град под земята като алтернатива на 6-7-месечната люта зима. На разположение на хората са 25 километра под земята, където можеш да правиш всичко – да се разхождаш, да разглеждаш, има и галерии, може да отидеш на кино и, разбира се, да пазаруваш. Защото хората в Северна Америка наистина много пазаруват” – с усмивка отбеляза тя. Доц. Лидия Върбанова е изнасяла доклади и лекции на международни научни конференции и семинари в Испания, Холандия, Великобритания, Франция, Австрия, Русия, Молдова, Казахстан, Монголия и още много други страни. Според нея навсякъде шопингът е част от запълването на свободното време и част от развлечението. „Но молът е по-скоро развлекателен, отколкото шопинг феномен. Защото той е алтернатива на това какво можеш да правиш в свободното си време. И понеже в свободното си време ние не правим кой знае колко неща – ние пазаруваме, ходим на кино, може би ходим на театър, забавляваме децата, сядаме, говорим с приятели, хапваме по нещо. В 60% от случаите това са обикновените неща, които правим. Молът се превръща в пространство, което запълва свободното време на хората. Вече е възможно на едно място да правиш всички тези неща”, сподели доц. Върбанова. Пред нас, разбира се, възникна въпросът дали това е ключът към успеха и на моловете в България – че всичко е на едно място, и дали въобще стимулират културата? Събеседничката ни беше категорична: „Думата „култура” тук, на Стария континент, я свързваме с големите културни институции – операта, филхармонията, театъра, галерията, националния музей и т.н. Т.е. неща, които са конвенционално установени като културни институции, които правят изкуство и те са Култура. Докато в Северна Америка не е така. Там думата „култура” е всичко това, което ти правиш през свободното си време, независимо дали това са културни ангажименти, правене на изкуство, забавления, отмора, спорт и т.н. Там думата „култура” е свързана с бита на хората. И от тази гледна точка комерсиализацията на мола не пречи той да допринася и за културата. Социално значимото и комерсиалното вървят заедно. Ние всички ядем, всички обичаме фестивали, обичаме да забавляваме децата си. Социалната значимост на тези огромни комплекси се крие в това, че там ти се чувстваш добре, че си щастлив – физически и психически”. Доц. Върбанова подкрепи думите си и с примери: „Когато съм в Канада, ако искам да се социализирам – аз просто взимам приятелите си и отиваме в ресторантите в моловете, за да хапнем. Защото при минус 25-30 градуса и страшен северен вятър аз не мога да отида на друго място. Освен това в Монреал между май и септември има може би стотина фестивали, които са безплатни. И това е социалният елемент на тези центрове. Защото, когато молът разполага с площадка, на която в събота и неделя свири оркестър или има клоун, който забавлява малчуганите – тези атракции се плащат с част от печалбата на мола. Някакъв процент отива за забавление на гражданите. Търговските центрове водят корпоративна социална политика, защото влагат пари не просто в реклама и маркетинг, а те инвестират и в самите хора. Ето защо мисля, че молът е много интересен икономически и социален феномен, който ще се развива все повече и повече”. бутони за социални мрежи |
Скъпи приятели, Известно е, че първите 7 г. са най-важни в развитието. Точно в 14:29:32 на 14.04. 2007 г. стартирa Health.bg. Ние бяхме сред първите, които осъзнаха силата на специализираната здравна информация в интернет. Светът се развива и през 2014 г. вече Ви предлагаме ново предизвикателство – единствената социална мрежа за лекари, стоматолози, фармацевти и пациенти. Бъдете с нас и на адрес: www.credoweb.bg Последни статии |