Сълзите са механизъм за оцеляване

Отговорът на въпроса защо плачем е очевиден. Или сме щастливи, или сме разстроени. Но това е прекалено елементарно обяснение.
Сълзите са естествен емоционален отговор на определени чувства, най-често мъка и болка. Но понякога хората може да се разплачат и при вида на нещо невероятно красиво. Човекът е единственото същество на планетата, което изразява емоциите си чрез сълзи. Когато изпитваме силна душевна или физическа болка, стрес, радост, въобще чувство, което предизвиква силна възбуда в мозъка, сълзите се появяват, за да я компенсират. Започва да работи независещ от нас рефлекс. Друг въпрос е, че някои оставят сълзите свободно да потекат, а други се опитват с всички сили да ги спрат.
Така че плачът може отчасти да се нарече механизъм за оцеляване, а сълзите са знак, че ни е необходимо да изразим емоциите си.

Някои твърдят, че сълзите не помагат на мъката, а и разплаканото лице не е особено привлекателно, пък може и главата да те заболи. Но има и друго мнение. Да се плаче е полезно, защото сълзите не само „измиват” душата, но и благотворно влияят на очите, като ги овлажняват и почистват. Освен вода и сол в състава на сълзите влизат още природни антибактериални вещества, които предпазват очите от инфекция.
Според биохимиците потискането на отрицателните емоции помага за появата на редица заболявания. Например непогасените навреме злоба и обида може да предизвикат рак, а страхът и напрежението – язва на стомаха. Затова при душевен дискомфорт идеалната профилактика е някоя и друга сълза. Заедно с нея тялото ни напускат не само негативните емоции, а и токсините, изработени по време на стреса. Да сдържаш сълзите си означава бавно да тровиш организма си, затова мъжете, свикнали с твърдението, че е срамно да плачат, рискуват здравето си.

Сълзите са защитна реакция при стрес или силно физическо напрежение, при което се усилват функциите на всички органи и системи, в това число и на слъзните жлези. Влагата се събира и прелива, което е сигнал за мозъка, че трябва да намали емоционалното напрежение. Това е механизмът, чрез който сълзите носят облекчение и разтуха. Установено е още, че сълзите на хора, страдащи от диабет, са сладки. Така че напълно е възможно в близко бъдеще за установяване на диагнозата да не се правят анализи на кръвта или урината, а на сълзите.

И накрая – плачът има чисто социална функция. Сълзите могат да изразяват и чувство на състрадание.
Организмът на здравия човек изработва годишно около 0,5 литра сълзи. Според специалистите това количество е напълно достатъчно, за да се справим с всеки дискомфорт.
Плачът обаче често идва не на място и ни кара да се чувстваме неловко. Сълзите разголват душата, показват нашата уязвимост, което може да се отрази негативно върху кариерата или репутацията ни. Предлагаме ви няколко изпитани начина да се справите с непредвидени ситуации:

• Ако с нищо не сте заети, имате по-големи шансове да се разридаете.
• Опитайте се да получите нечия поддръжка. Естествено, всичко зависи от ситуацията и доколко хората около вас са ви близки. Често е достатъчна една прегръдка, за да пресъхнат сълзите.
• Понякога заварвате някой да плаче и сте готови да пролеете сълзи в знак на солидарност. Всъщност грешно е да се мисли, че хората очакват точно това. Ако не сте в близки отношения, попитайте с какво можете да помогнете и не настоявайте в случай на отказ.
• Често сълзите никак не са уместни. Постарайте се да ги отложите, но не завинаги. Потиснатото желание да си поплачете до нищо хубаво няма да доведе.
• Ако не можете да направите това, ще ви помогне всяка положителна информация. Потърсете в интернет най-смешното видео или прочетете няколко вица.

Така че прекаленото много сълзи могат да ви вгорчат живота, но и пълното им отсъствие не може да бъде показател за добро психическо и физическо здраве. Мъдрите хора казват, че мъката, не намерила изход в сълзите, ще накара тялото да плаче.
Затова плачете за здраве, но и тук, както във всичко, спазвайте някаква мярка.