Тайните на подправките – аромат и вкус за душата и тялото

В кулинарната практика на всички народи по света са намерили приложение редица овкусители и подправки, значителна част от които имат определено въздействие и върху емоционално-психическото състояние.

Вероятно още в каменния век първобитният човек е започнал да използва заобикалящите го треви, семена, плодове и корени, за да направи храната си по-вкусна и по-разнообразна. Така са се формирали определени психически зависимости, в резултат на което той остава в плен на тези допълнения към храната, които с времето се превръщат в неизменен атрибут на всяка кухня. Например пикантните подправки присъстват в кулинарните традиции на много народи по света, особено на тези в Южна Америка, Азия и Африка. Задълбочени научни изследвания показаха, че тези подправки са способни да предизвикат у човека своеобразно наркотично опиянение, дори еуфория.

Съдържащият се в лютите чушки алкалоид капсаицин дразни неудържимо нервните клетки в устната кухина, които изпращат мощен болестен сигнал в мозъка. За потушаване на „огъня” той издава команда и хипофизната жлеза насочва към поразената област особени вещества, т.нар. ендорфини, известни още като хормони на щастието или на удоволствието, които имат болкоуспокояващо действие.

Консумацията на тази огнена подправка е свързана и с определени физиологични въздействия върху организма – учестяване на сърдечния ритъм, засилване на кръвообращението, изпотяване, както и дразнения в областта на половите органи, т.е. състояния, идентични с тези при сексуална възбуда. Подобно е въздействието (с определени нюанси в обхвата и дълбочината) на останалите пикантни подправки – черен пипер, лук, чесън, праз, джинджифил и т.н. Например със своя остър и свеж аромат джинджифилът придава жизненост на човешкия организъм и обостря сексуалните възприятия.

От незапомнени времена тази подправка е известна като мощен афродизиак. Неслучайно в прочутата древна индийска книга, посветена на тайните и изкуството на любовта – Камасутра, се препоръчва преди любовната игра на любимия да се поднесе еликсир, съдържащ мед, жълтък и джинджифил. В превод от китайски джинджифил означава ‘мъжка сила’.

Може би на тези подсъзнателни въздействия на аромата на джинджифила върху човешката психика се дължи фактът, че джинджифиловите нотки в парфюмите винаги се приемат добре и подобни парфюми никога не излизат от мода. Не е чудно, че при тези дадености горните подправки предизвикват пристрастяване, което, както при наркотиците, е свързано с неутолимото желание да се опита нещо по-силно и по разтърсващо.

Редица подправки (чубрица, босилек, мащерка, копър, сминдух и др.) имат силно бактерицидно действие, засилват апетита и имат благотворно въздействие върху храносмилателния процес, с което оказват косвено положително влияние върху психо-физическото състояние след хранене.

Други подправки (ванилия, карамфил, канела) носят неповторимия дъх на Ориента, докосват най-чувствените нотки на човешката душа, извикват душевен уют и комфорт, прогонват натрупания стрес и настройват психиката на оптимистична вълна. А какви чувства, свързани с най-съкровени спомени от детството, извикват прясно изпечените сладкиши с тези подправки!

Съвсем не е случайно, че ванилията например е компонент на редица ориенталски парфюми, които се радват на толкова почитатели. Канелата се е доказала като отлично психотропно средство при депресия, меланхолия и тревога, както и като мощен афродизиак. Освен въздействието с екзотичния си аромат, тя допринася за доброто самочувствие, душевно спокойствие и чувство на удовлетвореност.

Ако различните видове огнени подправки имат изгарящ, възпламеняващ душата и тялото вкус, то ментолът, на който се дължи характерният вкус на ментата и джоджена (вид мента), има точно обратния ефект – създава чувство на хлад и спокойствие, има стимулиращо и ободряващо действие. Тези свойства на ментола предопределят неговото приложение в различни напитки (алкохолни и безалкохолни), дъвки, захарни изделия, сладолед, цигари и т.н.

Има схващане, че той стимулира мозъчната дейност, ето защо историкът Плиний Стари препоръчвал на своите ученици да носят венци от мента. Като разхладителна и тонизираща напитка на Изток се предлага леден шербет, съдържащ извлек от мента. Благодарение на своите антисептични, тонизиращи и освежаващи свойства тази билка е заела централно място в прословутата руска баня, в която полиците се застилат с нея, а парата се „подава” чрез заливане на нагорещени камъни с нейна отвара.

В редица спиртни напитки се съдържат етерични масла или екстракти от богати на такива растения. В света са познати много напитки, съдържащи анетол (етерично масло, добивано от семената на анасона) – „Мастика” (България), „Перно”, „Рикар”, „Пастис” (Франция), „Узо” (Гърция), „Йени Ракъ” (Турция), „Анисадо” (Испания), „Арак” (Близък изток) и т.н.

Анасонът действа бактерицидно върху дихателните пътища, стимулира секрецията на стомашен сок, подобрява храносмилането и отстранява спазмите на стомаха и червата, както и метеоризма, с което оказва благотворно въздействие върху общото психическо и физическо състояние на организма. В структурно отношение анетолът е твърде сходен с параметокси амфетамина (РМА), известен халюциноген с твърде опасни странични ефекти. Дали на това не се дължат ужасяващите последствия от напиване с подобни напитки, споменът от което остава за цял живот?

С голяма популярност (особено сред нежния пол) се ползват т.нар. ментолови цигари, които имат около 25% пазарен дял. Според неотдавнашно изследване, проведено от учени на Пенсилванския университет в САЩ, това са най-опасните от всички цигари. Съгласно получените резултати съдържащият се в тях ментол води до чувствително увеличаване на поглъщането от организма на никотин и редица други вредни съставки на тютюневия дим, с което над три пъти се повишава рискът от инсулт спрямо нормалните цигари.

Абсентът – високоалкохолна напитка, която e била изключително популярна, почти култова, в Западна Европа в края на XIX и началото на XX век, съдържа извлек от билки с високо съдържание на етерични масла – пелин, анасон, резене, мента, маточина, аир и др. Един от компонентите на етеричното масло на пелина – терпенът туйол, се отличава с психогенно и халюциногенно действие. Самата напитка в по-старо време била считана за магьосническа. Съществува мнение, че много творци от онова време, дори самият Ван Гог, са били силно пристрастени към това питие и определени периоди от тяхното творчество са силно повлияни от психическото състояние, в което са изпадали, консумирайки любимата напитка.

Може би на малцина е известно, че твърде популярната подправка индийско орехче също се характеризира с халюциногенно действие. В ниски дози то има приятно, подобряващо духа, въздействие. В дози над 10 г обаче тези невинни наглед плодчета са слаб до средно силен халюциноген, предизвикващ ефекти и видения, сходни с тези на марихуаната. Редовната му употреба в завишени дози засяга не само душата, но и тялото – може да предизвика сериозно увреждане на черния дроб. Халюциногенните свойства на индийското орехче се свързват с миристицина, който е компонент на съдържащото се в него етерично масло.                                                                          
                                                                                                             

gpopov_bg@yahoo.com