Емо – черни мисли на черен фон

Черен грим, белези по китките, пиърсинги по лицето, лошо настроение и песимизъм. Те носят прави черни коси, дълъг бретон на една страна, който скрива едното им око. Всъщност той ги скрива и от света.

Така изглеждат тийнейджърите, представители на движението „Емо”. Чрез външния си вид те демонстрират депресивното си емоционално състояние, което е резултат от срещата им с „жестокия” свят.

Младежите, които наричат себе си „емо”, са лесно раними деца, които не могат да приемат реалността и факта, че животът невинаги е справедлив.

Истинските последователи на движението, като съвсем младите момичета М. И. и Р. Г., с които разговаряме, имат отделно тълкуване на странните за околните елементи от външния си вид.  Надрасканите с бръснарско ножче надписи по кожата означават, че те се чувстват отхвърлени от обществото. Черният грим изразява тяхната тъга, размазаната спирала показва плач, болка. Често с черен молив рисуват сълзи.

От събеседничките научаваме, че емо са нова версия на пънкарите от 70-те години на миналия век. Появява се в Щатите като стил музика. Това, което днес слушат, е микс от пънк, готик и инди рок.

Черният цвят, към който са пристрастени, е като невидимо наметало, което ги скрива от заобикалящия ги свят. Тяхната цел е да останат незабелязани, те не желаят да привличат вниманието на околните с цветни дрехи. Но ефектът е точно обратен. Младите хора стряскат с излъчвания песимизъм, отрицание и презрение към всичко около тях.

Емо-културата нашумя в България преди две години. В публичното пространство стана известна с няколкото опита за самоубийства на тийнейджъри на по 13-15 години. Но обществото не си направи труда да обърне внимание на причините, провокирали тези млади хора да се решат на това крайно бягство от проблемите и живота.

Според М. И. и Р. Г. философията на емо изисква самовглъбяване. Те твърдят, че са против насилието, злото и искат мир по целия свят, което много напомня на ценностите, изповядвани от хипитата.

Емо се чувстват отхвърлени от обществото, неразбрани. Често имат проблеми при общуването със семейството и връстниците си. Движат се в много малък приятелски кръг, който се състои от членове на тяхната субкултура.

Както при всички съществуващи движения, и при „Емо” има хора, които са с по-лабилно емоционално състояние. Това по никакъв начин не превръща всички, които се наричат „емо”, в потенциални самоубийци или деца с нервно разстройство.

В крайна сметка чрез страшния си външен вид те се защитават от света като таралежа, който се свива на кълбо, за да се предпази от опасностите с бодлите си.

Затова не визията на младежите предизвиква притеснения, а фактът, че те най-често се свързват с постоянни депресии и склонност към самоубийства. За щастие популяризирането на тази субкултура постепенно я превърна в моден стил, като я дистанцира от негативната философия.

Много тийнейджъри се определят като емо, без да слушат такава музика, а просто защото е модерно и готино да си един от тях. Това е един от редките случаи, когато да не си истински последовател на някакво движение е положително.

Поколението на сърдитите млади хора през 50-те години на миналия век остави след себе си гениални автори и произведения. Дали философията на тийнейджърите „емо” ще роди съвременници, с които един ден човечеството ще се гордее, или те само ще проповядват негативизъм, ще покаже бъдещето.

бутони за социални мрежи