Страхът от провал намалява мотивацията за учене

Училището е първата сериозна житейска ситуация, в която детето и родителите са изправени пред оценката на неговите интелектуални възможности, на капацитета му да толерира различни емоции и да се справя в стресови ситуации.

Тук то изпробва своите социални умения, изправя се пред ситуациите на успех и провал и техните последствия върху неговия имидж. Това е силен стрес и за  родителите, и за детето. Така училището се превръща в тест за справянето и на двете страни.

За детето често е трудно и опасно да влезе в конкуренция с другите деца за оценки, вниманието на учители и съученици, популярност. Тревогите  „как се справям”, „харесват ли ме останалите”, „приет ли съм от класа”  често остават скрити зад поведения като хиперактивност, слаб успех, пакостливост, агресия към учители и съученици.

Родителите понякога мислят за това като за труден характер, инат, мързел или просто разсеяност, но това невинаги са най-добрите обяснения и често заплахите и наказанията не вършат работа.

Много деца омаловажават училището от страх, че няма да се представят добре и ще излязат глупави. Те започват да търсят реализация и внимание по други пътища - стават клоуните на класа, „черната овца”, търсят авторитет по пътя на физическото надмощие или експлоатират ефектна външност и поведение.

Страхът от провал намалява мотивацията за учене и в много случаи блокира представянето. Разсеяността и хиперактивността в клас са начини психически детето да напусне неблагоприятната ситуация.

Под всички тези „проблемни” поведения много често се крият несигурност, ниска самооценка, страх от отхвърляне и провал. Много важно е родителите да не остават фиксирани в проблемното поведение и неговото „поправяне”, а да се опитат да разберат дълбоката тревожност на детето.

Те трябва да го предразположат  да споделя, могат да се консултират с учители и психолози.

За преодоляването на тези трудности са важни както подкрепата и разбирането от страна на учители и родители, така и партнирането на детето в откриването на неговите силни страни и интереси.

Следваща стъпка е поставянето на конкретни и постижими цели в трудните области, чието изпълнение да бъде адекватно оценено и възнаградено. По този начин детето започва да открива своите способности и заложби и да гради чувство за компетентност и справяне.