Розата – царицата на цветята

Кое е любимото ви цвете? Може би 90% от жените ще кажат - роза. И това не е случайно. С великолепните си цветове, с благоуханието и тайнствеността си, розата неведнъж е ставала вдъхновителка на скулптори, художници, писатели, поети.

Йордан Йовков е избрал белите рози в едноименния си разказ като символ на несбъднатата, безнадеждната, но свята и чиста любов. Елин Пелин пише за странни рози, които живеят само в човешката душа – това са черните рози на тъгата.

Розата още в древни времена си е заслужила титлата „Царица на цветята”. В древните индийски предания се разказва за почитта, с която се е ползвала тя. Съществувал дори закон - всеки, който донесе на владетеля роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с тях плащали данъци и такси. В индийските митове се говори и за най-красивата жена на света - Лакшми, която се е родила от розов цвят. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата.

В Рим, векове по-късно, розата се е почитала като символ на тайната и е била поставяна на входа на залата, където са се обсъждали секретни или поверителни въпроси. Фразата sub rosa, или „под розата" означава, че казаните неща трябва да останат поверителни. Древните римляни и гърци също свързвали техните богини на любовта – Афродита и Венера – с розата.

Благоговението и любовта към цветето не са чужди и на мохамеданите, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. В католическите легенди красивото цвете често е небесен защитник на добрите дела. От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празнични дни. В историята на Англия пък отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата запленила с хубостта си и двете фамилии, затова те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена.



бутони за социални мрежи