Кипър – място за забавления и лениво мързелуване

Дарина беше споменала, че в Кипър е пълно с котки, защото преди години те са спасили кипърци от змиите на острова.

Бях отседнала в апартамента на Дарина. Когато я помолих за ключ, тя отговори, че в Кипър не заключват домовете си. Допреди няколко години дори златните кюлчета са доставяни в банките без бронирани коли. Чековете със заплатите се оставят в пощенските кутии, откъдето всеки би могъл да ги вземе. Но ако има друг манталитет.

В цялата суматоха намерих малко време и седнах пред компютъра, за да кача във Фейсбук най-новите снимки. Оказа се, че на острова интернетът не по-работлив от кипърците. Толкова лениво и неохотно се задвижи, че набързо се отказах от сърфиране в мрежата. Твърди се, а и сама се убедих, че мързелът като отличителна национална черта се дължи на горещините, които буквално изцеждат силите.

Единствено часовете, прекараните в планината Тродос, посъживиха заспалия ми, изтощен от горещината умереноклиматичен организъм. Пътят към кедровата гора, ограждаща най-големия и богат манастир на острова – „Кикос”, се вие покрай морския бряг, сред суха песъчлива почва, покрита с ниски бодливи храстчета. Това е едно от малкото зелени кътчета в Кипър. Алеите в града, покрити с палми и цветя, се поддържат от подпочвени води. Още първия ден когато пристигнах, Дарина ме предупреди да не пия чешмяна вода, точно както е и в Истанбул.

Имигрантите, работещи тук като обслужващ персонал в сферата на туризма, оцветяват и изменят драстично облика и начина на живот на острова. По-голямата част от евтината работна ръка в Кипър е осигурена от българи, румънци и бангладешци. Най-новата тенденция в народността на имигрантите в Кипър са гърците. Финансовата криза, довела страната почти до фалит, принуди южните ни съседи да работят като готвачи и сервитьори в кипърските хотели.

Така покрай подготовката за сватбата на Дарина и високия кипърец успях да се запозная с Кипър, острова, за който чуваме толкова много и знаем толкова малко.



бутони за социални мрежи