Желязната вода

След това – през 40-те години на миналия век, с указ на цар Борис III изворът е бил модерно каптиран, имало е чешма, басейн и съблекалня. „Спомням си, че до обед на баня идваха мъже, а след 14:00 часа – жени. През лятото анемично болни деца оставаха на лагер в Бърдото. Три смени по 25 дена. Децата се редяха на опашка с чашка в ръка по определено време всеки ден и по лекарско предписание пиеха от лековитата вода. От чистия боров въздух, сред природата и с помощта на желязната вода те наддаваха между 7 и 12 кг по време на престоя си” – разказа ни още дядо Нацко.

Преди двайсетина години при строително-ремонтни дейности изворът бил увреден, намалял чувствително и дебитът му. „Всичко се беше разрушило – и почивната станция, и басейнът... Преди няколко години обаче по европейска програма местността се реставрира и обнови. Има много пейки, както и чудесна беседка над извора, където често се събираме с близки и приятели на някой празник” – сподели с блага усмивка баба Райна. Според нея се засилва интересът към желязната вода и хора от различни градове идват тук с туби, за да си наточат. Баба Райна обаче ни предупреди, че водата е силна и не бива да се пие повече от 300 милилитра на ден.

Интересно е, че освен в Брезнишко желязна вода тече и в с. Горно Уйно, Кюстендилско, разказа ни д-р Коста Василев. Но според думите му тази вода не е съизмерима с брезнишката, тъй като в първата има около 400 мг желязо на литър, а във втората – 800 мг. Край с. Длъгнево, Старозагорско, също има извор с такава минерална вода, но с по-малко количество железни йони. Недостатъчният дебит на водата и в трите местности не позволява превръщането им в съвременни балнеоложко-санитарни центрове – обясни ни нашият събеседник.

„Навремето обаче известната минерална вода в Брезнишко се бутилираше и разпространяваше из цяла България, а дори и в чужбина. В зависимост от естеството на анемията или от вида на заболяването се препоръчват и индивидуални количества желязна вода за всеки човек” – сподели пред екипа на в-к „Живот и Здраве” доц. д-р Димо Караколев, който дълги години е работил в Националния институт по физиотерапия, курортология и рехабилитация, писал е трудове за нашите лечебни води и за основите на балнеолечението в България.

Успяхме да се доберем и до етикет от бутилка с желязна минерална вода, пазен от жител на град Брезник за спомен. На етикета са упоменати освен химичния анализ на водата и показания за лечение, също и препоръчителна дозировка: „Питейното лечение е индивидуално – по лекарско предписание. Най-често употребяваната дозировка е: 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене. Да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите”.

Е, ние не спазихме последното предписание и пихме от водата без сламка, но сладката тръпка, че пиеш благотворна течност от недрата на земята, определено си заслужава!



бутони за социални мрежи