Имат ли книгите място в днешния електронен свят?

Какво търсят обаче младите хора в книгите, решихме сами да проверим, като посетим Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в столицата. Още на входа ни посрещат усмихнатите служители, които поздравяват и са готови да помогнат на всеки, който търси нещо конкретно и не знае къде да отиде.

Имаше хора от всякакви възрасти – едни разглеждат книги, други четат вестници, трети прехвърлят набързо нещо и след това пишат на лаптопа, но сякаш всички са обединени от една невидима ръка – тази на просветата. В читалня № 3 срещнахме Миглена Людмилова, която е студентка и търсеше материали за курсова работа. „Често идвам в библиотеката - каза тя, - защото тук мога да намеря всичко, което ми е необходимо за обучението, обогатявам се духовно и спокойно мога да се задълбоча във възгледите на авторите.”

Там разговаряхме и с Данаил Георгиев, който призна, че рядко ходи в библиотека – само когато му е необходима специфична литература и не може да я намери в глобалната мрежа. „Книгата обаче няма да бъде забравена, защото е уникално усещането, което тя дава – да прелистиш страниците, да останеш сам със себе си, да правиш изводи, като четеш между редовете.”

Обаянието на старите книги се носи из въздуха, а в читалните е тихо като в храм. „Храм на духовността си остава за мен библиотеката. Чувствам се с една идея по-умна” – с усмивка сподели Албена Стойнева, която прелистваше социологическа книга. Тъй като не е от София, ни разказа и за библиотеката в родния си град, която винаги е била културно средище.

„Като ученици там си четяхме есетата, за да се респектираме и може би за да свикнем да сме сред книги. Често се организираха и изложби, прожектираха се филмчета, които разнообразяваха всекидневието ни.”

Ще завършим краткия ни тур из съвременния - постеснен, но все още жив, свят на книгите с думите на учителката по литература Борислава Хаджийска: „Пожелавам нашите деца да имат възможността за тях да творят интересни, забавни, духовно богати писатели, поети, хора на изкуството, които обичат живота, децата и имат щури идеи, безкрайна човечност, неповторимо въображение и много, много чувство за хумор. Тогава и читатели ще има”.



бутони за социални мрежи