Назаем от живота: формула за дълголетие

Преди години, когато бях твърде млад, един професор медик от ВИФ (това бяха инициалите на днешната Спортна академия) популяризираше лозунга „Бягайте за здраве”.

Професорът едва ли е подозирал, че след време неговата формула за дълъг живот ще се нарече джогинг и ще се практикува по целия свят.

Сега, когато съм навлязъл в 85-ата си годишнина, се чувствам задължен да споделя как достигнах тази възраст и кои според мен са тайните на дълголетието. Трябва да отбележа, че никога не съм се занимавал специално с тази тема, а интересите ми са били в съвсем други посоки. Мисля, че моят опит би могъл да влезе в една бъдеща рецепта, която ще допадне на някои читатели, желаещи да програмират активното си дълголетие. Още повече че моите предци, с изключение на едната ми баба, не са прескочили 80-те години.

Първият фактор е връзката ми с природата. Независимо че съм роден край паважа в столицата, от младежките си години се свързах с планината. Всичките си свободни дни прекарвах по високите части на Рила и Пирин, като ги опознах така, както улиците на родния ми град. Не подминавах и Витоша. Така успявах да се откъсна от трудностите и неприятностите на всекидневието, като в същото време закалявах организма си и съхранявах нервната си система.

След като се ожених, направих всичко възможно цялото ми семейство да се влюби в планините. Но когато бяха заети, аз си позволявах за половин ден да изчезна от къщи и да прескоча до Витоша, Лозенската планина или Плана. Вече живеех в „Младост”, но винаги ходех на работа до центъра пеша през Борисовата градина. През лятото никога сутрин не пропусках езерото Ариана, където прекарвах половин час в гребане.



бутони за социални мрежи