Психичното здраве по време на криза

Българинът, обаче като че ли не е свикнал да  търси такава специализирана помощ. Той по-често споделя проблемите си с приятели на чашка, отколкото при психотерапевт.
Не бива да отричаме възможността чрез интензивно общуване, с подкрепящи партньори, неформално, да се постигат благоприятни ефекти. Това реално е един от спасителните пояси, които българинът използва винаги, когато се чувства затруднен. Не е просто стигмата или страхът да се отиде при професионалист за помощ. В голямата си част определящи са и реалните възможности. Ако съпоставим например системите, които гарантират такъв достъп в Западна Европа, Германия, Англия, Скандинавските страни, ще видим, че у нас достъпът до такава първична психологична помощ е силно ограничен поради това, че не е обхванат от здравноосигурителния апарат. В една Великобритания на такава помощ може за разчита всеки, който се осигурява за здраве, и то в продължение на много сесии, без това да утежнява неговия бюджет. За съжаление у нас тези възможности са ограничени до една консултация с лекар, който назначава терапия. Не винаги обаче най-ефективният начин да се справим със психо-социалните аспекти  на кризата е приемането на медикаменти.

Значи е валидно това, че когато боледува душата, боледува и тялото.
Разбира се. Има много солидни доказателства – в изследователската и приложната работа на психиатри, психолози, психотерапевти, които показват, че има много ясна връзка между емоционалната адаптация и соматичното здраве.

Има ли начин, ако имаме проблем да не го принасяме вкъщи. Може ли човек за час-два да забрави проблема, когато празнува например, и да не го слага на трапезата?
Важно е да се каже, че хората не забравят проблемите си. Могат да ги изтласкат временно от наблюдателното поле на съзнанието си. Истината е, че празниците са времето, в което потвърждаваме солидарността си, близостта си, готовността си за взаимни усилия, присъствие в живота на другите – по начин, който е конструктивен и подпомагащ. В този смисъл те са и прекрасно събитие и ритуал, в който хората реинтегрират способността си да се справят със своите си проблеми и тези на близките си. Затова нека да пазим и да ползваме всеки празничен момент, за да усилим присъствието на значимите за нас други и да усилим способността си съвместно да решаваме проблемите, пред които ни изправя животът.

Притиснати от стреса и от динамиката на деня и бита важи ли правилото да броим до 10 и да си поемем въздух преди да кажем нещо, когато сме ядосани или афектирани?
Много важно е да сме истински. Да сме такива, каквито се чувстваме в момента, и да знаем, че всъщност само по този начин се приближаваме до способността да работим с реалността по един по-ефективен начин. Обикновено преструвките, изкуственото заемане на статус или пък фалшивото самочувствие правят проблемите по-задълбочени. Така че много важно е не просто да броим, а да подхождаме автентично, неподправено, и без да се крием да показваме как се чувстваме, и да присъстваме в живота на другите, когато те ни показват, че имаме място.



бутони за социални мрежи