Плетените шарени чорапи – традиция и здраве

„Обуйте се, не ходете боси!” – подвиква след внуците си баба Данка. Дошли са й на гости по празниците, но освен топло огнище, пълна трапеза и лакомства сръчната възрастна жена им е подготвила и по един чифт плетени вълнени чорапи.

Пъстри като дъгата, с вълнообразни нишки и причудливи орнаменти, тези чорапи са истинска съкровищница на нашенските традиции и обичаи. Най-хубавото обаче е, че съчетават полезното с красивото – топлят много, имат дълъг живот и ни оставят скъпия спомен, че някой с обич и внимание ги е направил за нас.

Майсторлъкът да плетеш шарени чорапи и терлици впечатлява не само непросветени в този занаят българи, но и чужденци. Това ни разказа секретарят на читалището в девинското село Осиково – Емил Хаджиев. Там възрастни жени вплитат търпение и любов във вълнени чорапи с фигури, характерни само за селото, а преди повече от година се прочуха, като изработиха чифт и за министър Дянков. „Правят го любителски, това не им е поминъкът. Но на умението им се радват много хора.

Повечето вълнени чорапи се подаряват, а понякога се правят и поръчки поради големия интерес. Защото самото плетене представлява красива бродерия”, добави нашият събеседник. Ето защо в почти всеки дом в китното селце, където жената умее да върти куките, са оставени по 10-15 различни модела за мостри. На ивици, трендафили, ромбчета, с всевъзможни орнаменти.

„Още от едно време са се правели такива чорапи, когато хората са ходели с носии. Днес за съжаление само бабите от Осиково се занимават с плетивото, по-младите не се интересуват от занаята”, каза още секретарят на читалището. Работата обаче не е никак лека, защото чорапите се плетат от ръчно изпредена вълна, като изработването на фигурите отнема най-малко седмица труд и на най-пъргавата в ръцете жена.

Попитахме секретаря на читалище „Съединение” дали и мъжете не се прехласват по това изкуство, а той отговори с усмивка: „Къде мъжете ще се занимаваме? Ние нямаме толкова акъл и търпение...”.



бутони за социални мрежи