Къде се ражда агресията?

Преди всичко трябва да се уточни дали се отнася до сериозно психично заболяване, междинната форма – психопатия, или за деца със заложена склонност към насилие, отраснали в тежка домашна обстановка, малтретирани, от семейства на алкохолици, наркомани, престъпници и др.

Насилието е в съзнанието, агресията се заражда в семейството, но се усъвършенства на улицата и в училище, за да се практикува навсякъде в обществото. Има и много традиционни учебници и онагледени „ръководства“ по насилие и агресия. Добре е, че младите не четат библията, която изобилства с подобни примери, но достатъчни са телевизията, филмите и пресата с най-изтънчени форми на жестокости и садизъм.

Безспорно огромна е ролята на електронните игри, при които, за да бъде наказано едно провинение или грешка, се жертва животът на десетки хора. Но най-дълбоко съзнанието се трансформира в агресивно поведение от обществената социалнополитическа среда. Икономическата криза, липсата на законност и социален ред въздействат непрекъснато върху всички слоеве на населението, защото няма по-мощен стимул към агресия и престъпност от безнаказаността.

Точно тази среда е причина и за ширещата се организирана престъпност, при която мотивацията на груповите прояви е съвсем различна. Началото е наглед невинно, когато сме обединени, сме по-сигурни и по-силни. Започва се със спортното пристрастие, минава през ксенофобия и расизъм, за да достигне до кражби, рекет, отвличания и убийства.

В групата по-тъпите и страхливите добиват самочувствие и наглост, а по-интелигентните и силните се борят за лидерство и демонстрират бруталност. Всички негативни белези, които членовете на групата носят в себе си – генетични, насилнически, болестни, семейно обусловени, оказват влияние за йерархичното място и възлаганите задачи в групата. Членовете на организираната престъпност по-лесно достигат до крайна жестокост, не се страхуват от закона и са най-честите рецидивисти.

Най-важният фактор за туширане на агресията е всестранното й ограничаване в семейството, в училището и в цялото общество. Родителите, които милеят за децата си, трябва да се вглеждат в тях и да не се плашат да потърсят лекарска помощ. Нашето училище следва коренно да промени отношението си и към най-дребните насилнически прояви. А държавата трябва да покаже, че няма безнаказаност за противообществените прояви.




бутони за социални мрежи