Виното крие тайната на дълголетието

С книгите си „Диетикон” и „Ихтиофагия” белгийският лекар Людвик Нонис (1553-1645) поставя началото на медицинската диететика.

Той обръща внимание на здравословната храна, при което на почетно място поставя плодовете, зеленчуците, рибата (ихтиофагия). И виното - осем глави на „Диетикон” са посветени на него.

И с основание, защото „културата на народите от Средиземноморието започва, когато се научават да отглеждат маслини и да правят вино” – пише древногръцкият историк Тукидид. В 5–6-хилядната си история, от Египет през Гърция, лозата се преселва в Сицилия, Калабрия (област в Южна Италия, наричана от древните гърци Енотрия), Франция и Испания. Днес енологията (гр. oinos – вино, logos - наука)  изследва виното от посаждането на гроздето до бутилирането и чашите.

Колкото и да съм възхитен от “Жени и вино! Вино и жени!” на Кирил Христов, в тази статия ще пиша само за напитката, по-точно за лекуването с качествено вино (енотерапия) и за културата на пиенето му (енофилия) – всекидневно по 1-2, може и 3 чаши червено вино за мъже и 1, може и 2 чаши за жени.

В САЩ тази препоръка е одобрена от Администрацията за храна и лекарства – институция, която дава съгласие, базирано на научни резултати. А Франция отдавна е администрирала “парадокса на червеното вино”: пиенето на големи количества, както и непиенето на вино са еднакво вредни за здравето. Разбира се, този парадокс се отнася и за българското червено вино.



бутони за социални мрежи