Назаем от живота: Откровено за рака

Мои приятели измислиха друг начин за подкрепа, който е безкрайно необходим – прегръдка в най-тежките моменти или бира вечер след работа, на която не се пита за рака, а се кроят планове или се говори за всичко друго, но не и за болници. Така не само, че забравяш, но се чувстваш нормален, като преди диагнозата. 

Ако не ви се слушат подробности за лечението на човек, когото дори не познавате, не задавайте въпроса „как е баща ти”. Питайте само, ако искате да чуете, защото близките на болния имат нужда да мислят за всичко друго, но не и за това. Поне докато не са си у дома. Защото у дома, когато дойде поредната епикриза, в продължение на дни цялото семейство я чете и разучава. А децата – дъщерите и синовете, правят всичко възможно да отрият добрата новина в медицинския документ.

Не казвайте, че нещата ще се оправят. Истината е, че рядко се оправят. Но когато твоят близък е болен и някакъв страничен човек заяви: „не се тревожи, всичко ще се оправи”, имаш чувството, че се опитват да омаловажат проблема, че се опитват да ти затворят устата. Аз, ние засегнатите знаем, надяваме се, че не това сте имали предвид, но подобно изказване носи горчилка.

Знам, че това, което казвам, вероятно на мнозина звучи грубо и несправедливо, но забравете старата теза, че трябва да разбирате от всичко и че трябва нещо да се каже. Ние не искаме това. Защото фалшът е болезнено осезаем. Дръжте се с болния и с близките му като с нормални човешки същества, така както и преди болестта, защото ракът макар и унищожителен, не е проказа и не е заразен.

Ние имаме все още живи и борещи се с диагнозата близък, който дава всичко от себе си, за да оцелее, понякога само в името на своето семейство. И когато моят баща се върне от тридневна изтощителна химиотерапия без да е сложил и залък в устата си, той използва последните си сили, за да се усмихне, защото знае колко е важно точно това. Не можеш да го гледаш със съжаление. Можеш да му разкажеш забавна история. Той вероятно няма да я чуе, но ти трябва да го гледаш право в очите, да се усмихваш и така да му даваш надежда и за утрешния ден, който ще бъде по-различен, по-лек и по-слънчев.  



бутони за социални мрежи