Лятото може да е горещо, но може и да не бъде

Едва отдъхнали след дългата и мразовита зима, до нас започнаха да достигат какви ли не стряскащи прогнози за предстоящото лято.

Не стига студът, който брахме, ами изглежда и силната жега няма да ни се размине. 

От няколко метеорологични института изтече информация, че Балканите ще бъдат една от най-горещите точки в Европа. Картинката беше обогатена и от народните суеверия, които твърдят, че след студена зима следва знойно лято. Това стана повод да потърсим мнението на специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Доколко може да вярваме на тези прогнози и слухове, попитахме доц. Илиан Господинов.

„Няма пряка връзка между много студена зима и много горещо лято. Не може да се каже такова нещо. Естествено не е изключено и да се случи, но подобна закономерност не съществува”, опроверга единия от слуховете експертът. „Освен това независимо от ниските температури, които преживяхме особено през февруари, те не са нещо необичайно за нашите географски ширини. В средата на ХХ век е имало много мразовити зимни сезони. Последните 20 години такава зима се е случвала по-рядко, но това не я прави необичайна. Хората имат склонност да правят оценка на сезоните спрямо това, което помнят и познават, а 20 години е доста дълъг период”, продължава доц. Господинов.

Относно сезонните прогнози се оказа, че са нещо сравнително ново и все още недостатъчно изучено. Развива се по-интензивно през последните 15 години. „Това не е класическа прогноза на времето по начина, по който сме свикнали да я следим. Прави се въз основа на данните от един дълъг период от време, да речем последните 30 години. Определят се средните сезонни температури и средните количества сезонни валежи. В един такъв период се случват и студени, и горещи, и нормални сезони, както и с малки, големи или средни количества валежи. Така можем да определим кои количества са нормални, големи или малки. Също така при какви средни сезонни температури определяме лятото като топло, хладно или нормално. Трите категории при какви температурни граници се случват. Топло, хладно или студено лято. Мокро, сухо или нормално лято. Можем да кажем с еднаква вероятност, че лятото може да бъде или едното, или другото”, пояснява Илиан Господинов.

Климатичните структури, които помагат на специалистите да прогнозират времето в краткосрочен план – за следващите няколко дни, са различните циклони, антициклони и фронтове. Или това са структури, които имат мащаб от няколко десетки до няколко стотин километра и се развиват около България. Когато обаче става въпрос за сезонна прогноза, се взимат под внимание структури в земната климатична система в сравнително големи мащаби. Те включват океаните, атмосферата, земната повърхност на континентите. Тези фактори помагат на специалистите да предвидят до известна степен как те биха се отразили върху времето, но все още са много слабо изучени. Това е по силите само на големите метеорологични центрове, които в света не са особено много.



бутони за социални мрежи