Микроорганизмите вътре в нас

Именно такова е откритието на холандеца Антони ван Левенхук, което разкрива един съвсем нов, непознат и неподозиран до този момент свят – светът на микробите. С необичайна упоритост и удивително умение Левенхук собственоръчно изработва и шлифова лещите на първия в човешката история микроскоп, с който през 1674 г. прави революция в науката. В устния човешки секрет той наблюдава истинско стълпотворение от живи същества, способни да се движат, хранят и размножават – един нов, странен и удивително жизнен свят.

За изминалите няколко столетия са натрупани колосални познания за този паралелен живот, чиито тайни и загадки все още далеч не са разкрити. По признание на микробиолозите на науката са известни едва около 10% от обитаващите нашата планета микроорганизми. Сред тях с най-голяма значимост са бактериите – едноклетъчни организми, появили се на Земята преди повече от три милиарда години. Не са малко сериозните изследователи, които считат, че те са пришълци от Космоса, които са стартирали еволюцията на нашата планета. Такова становище съвсем не е лишено от логика – ДНК дори на най-примитивната бактерия съхранява не по-малко от 6 милиона бита информация, която може да се копира и репродуцира в нови организми.

Оказа се, че заобикалящият ни свят буквално гъмжи от бактерии, чийто общ брой се оценява на пет нонилиона (пет с тридесет нули)! В човешкия организъм обитават около 10 000 вида бактерии, чийто брой е около 100 трилиона, а общата им маса - цели 4 килограма! Смята се, че човешкият геном съдържа 22 хиляди гена, които кодират всички белтъци, обслужващи метаболизма на нашия организъм. Срещу тях противостоят цели осем милиона уникални кодиращи гена, принадлежащи на бактериите в човешкото тяло. Т.е. 360 пъти повече! От тази гледна точка, колкото и странно и парадоксално да звучи,
ние сме много по-малко хора и много повече – бактерии.

Колкото повече знания се натрупват за тези микроскопични създания, толкова по-ясно става, че те не са случайни наши спътници. Напротив, срещу комфортните условия на живот, които нашият организъм любезно им предоставя, в огромната си част те денонощно и неуморно се трудят за негово благо. Изключителното значение на бактериите убедително беше доказано в трудовете на бележития руски учен Иля Мечников в началото на миналия век, което му донесе Нобелова награда.

Задълбочените изследвания върху бактериите, населяващи човешкия организъм, показаха, че на тях е свойствена способността да възпрепятстват размножаването и заселването на други, патогенни микроорганизми върху територията, заета от полезните. Те постигат това по два пътя – чрез производство на специфични вещества с антибактериална активност, с които потискат развитието на чуждите микроорганизми, и чрез стимулиране на имунната система на организма на приютилия ги домакин. И въпреки че бактериите вършат всичко това определено с користна цел – за защита на собственото си жизнено пространство и хранителна среда, това им действие е от изключително значение за хората, тъй като ги предпазва от развитието на редица болести.