Микроорганизмите вътре в нас

Най-заселени с бактерии са трите тракта, които пряко контактуват с външния свят – дихателният, храносмилателният и пикочно-половият. Освен защитни функции бактериите, обитаващи храносмилателния тракт, които съставляват около 70% от всички бактерии в човешкото тяло, изпълняват и друга много важна функция – активно спомагат за преработването и усвояването на храната.

За съжаление човешкият организъм не е тъй съвършен, той не разполага с нужните ензими и не може да разгражда напълно веществата, постъпващи с храната. И тук на помощ идват бактериите, населяващи храносмилателния тракт, които вършат истински чудеса – спомагат за разпадането, а оттам – и за усвояването на сложните белтъци, въглехидрати и мазнини, участват в метаболизма на холестерола, жлъчните и мастните киселини, холина и т.н.

В своята жизнена дейност бактериите, обитаващи дебелото черво (най-заселената зона в храносмилателния тракт, в която се „трудят” милиарди бактерии с обща маса почти два килограма), произвеждат букет от безценни за човешкия организъм вещества – витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9 (фолиева киселина), В12, К, както и вещества, представляващи продукти на разграждането на белтъците (индол, фенол, скатол), които регулират правилната дейност на червата. Доказано е, че дружествената микрофлора чрез разлагане на някои продукти от обмяната на веществата, както и на немалък брой канцерогени защитава клетките на човешкия организъм от мутации и онкологични заболявания.
В устната кухина, която е входът към храносмилателния тракт, има повече от 600 вида бактерии.

Когато вредните по една или друга причина (най-често лоша устна хигиена) заемат жизненото пространство на полезните, в устната кухина се развиват такива заболявания, засягащи тъканите около зъбите, като гингивит и парадонтит, които са изключително опасни. Има много информация, която сочи, че подобни заболявания увеличават с до 50% риска от сърдечносъдови заболявания и почти двойно този от преждевременно раждане при бременните.

Все по-ясно става, че в действителност бактериите управляват много от функциите на човешкия организъм. Шведски и индийски учени неотдавна оповестиха, че стомашно-чревната микрофлора участва активно във физиологията на мозъка и формирането на поведението на човешкия индивид, в т.ч. и на поведенчески характеристики като активност, боязливост, тревожност и смелост. Съществуват изследвания, които показват, че тя влияе и на синтеза на важния невротрансмитер серотонин, който играе ключова роля в регулирането на настроението, телесната температура, съня, апетита и сексуалността.
Според д-р Рой Слитър от ирландския институт „Корк” съвкупността от бактерии в нашия организъм следва да се разглежда като виртуален орган, чиято роля за неговото съществуване е дори по-важна от тази на феноменалната биохимична лаборатория –черния дроб.

Отклонения в „кондицията” на полезната микрофлора в резултат например на инфекциозни заболявания, употребата на антибиотици или сулфонамиди неминуемо води до различни болестни състояния на организма, някои от които с твърде сериозни последствия. Подобни състояния, известни като дисбактериоза, се преодоляват с помощта на т.нар. пробиотици – живи микробиални хранителни добавки, съдържащи млечнокисели и бифидобактерии, и пребиотици  – неусвояеми от организма вещества, които стимулират активността и развитието на резидиращите в дебелото черво полезни микроорганизми. Неотдавна в лабораторията на проф. Бони Баслер от Университета Принстън в щата Ню Джърси (САЩ) – ръководител на Американското микробиологично дружество, беше направено забележително откритие – установи се, че при организирането както на отбраната си, така и на нападенията, бактериите общуват и се „договарят” помежду си посредством химически вещества, които те излъчват в заобикалящата ги среда.

При това езикът на бактериите от един вид е напълно непознат за тези от друг вид. Т.е. и при бактериите може да се говори за езикова бариера, а подслушването и шпионирането е изключено... Тези от различен вид също общуват, но на своеобразен „есперанто”, посредством който „разбират” числеността на своите и чуждите микроорганизми (нещо като системата свой-чужд, използвана в авиацията). Това им позволява да „обмислят” стратегията за по-нататъшното си поведение.

Счита се, че бъдещата борба с болестотворните бактерии ще се води именно използвайки техния „език” с оглед осуетяване на тяхното организиране за масирана атака срещу човешкия организъм. Така ще се разделим с този „вандалски” (но за съжаление засега най-ефективен) метод, към който отговорните лекари прибягват само в краен случай, основаващ се на използването на антибиотици и сулфонамиди, при което освен патогенните жертва стават и полезните микроорганизми с всички негативни последствия за човешкия организъм.

Предвид изключителната важност на изследванията върху идентификацията и ролята на бактериите, населяващи човешкия организъм от кожата до най-потайните кътчета на тялото, в САЩ се реализира грандиозен проект с участието на повече от двеста именити учени от 80 лаборатории, за който правителството е заделило колосалната сума от 173 милиона долара. Какви ли забележителни открития за живота вътре в нас ни очакват в бъдеще?

---------------------------------

gpopov_bg@yahoo.com