За хората и парите

Според златното правило на добрите обноски при първа среща с непознати коментарите за доходи и имоти са напълно забранени, но дори и между близки приятели темата за парите предизвиква неудобство и напрежение.

Как да задоволим любопитството и едновременно с това да сме честни, как да си запазим отношенията, без да събудим завист или съжаление? Няколко типични примера от живота ще ни посочат вярното поведение.

Всеки от нас има в приятелския кръг по един-двама любопитковци, които по-тактично или направо с кални обувки нахълтват в личното ни пространство: Колко плащаш за лизинга на колата? Колко похарчи за тая чанта? Колко ви излезе великденската почивка? Колко данъци плати за миналата година? На директния въпрос някои хора не се притесняват да отговорят с точните цифри, а други имат различни съображения да замълчат или просто възпитанието и ситуацията не им позволяват да боравят с точни суми.

Интуицията и вътрешният глас ще ви помогнат да реагирате в такава ситуация, без да нарушавате принципите си. Първо трябва да сте наясно, че не сте длъжни да отговаряте конкретно. Можете да кажете своята позиция: „Нищо лично, но вече съм решила да не споделям дори с най-близките приятели за заплатата или покупките. С теб имаме толкова други интересни теми за разговор, нали?”

Също така е допустимо да бъдете уклончиви и да дадете завоалиран отговор: „Е, получавам по-малко, отколкото очаквах, но работата ми е много интересна и имам изгледи да напредвам в професията.” Или: „Платихме за апартамента повече от предвиденото, но пък имаме жилището, за което мечтаехме.” С подобен отговор слагате една голяма точка и показвате, че темата е затворена за по-нататъшни дискусии.

Няма какво да се лъжем, всяка жена е влизала поне веднъж в подобен магазин, а за много хора това са най-масовите начини за придобиване на маркова дрешка. Повечето се притесняват да признаят това, но е факт, че така се пести от ограничения бюджет, а и някак си изразяваме вътрешния ни протест срещу неоснователно високите цени в „редовните” магазини. В Мадрид има  две-три вериги, където се продават ползвани дрехи на известни дизайнери с хуманитарна цел, а в Лондон всеки може да предостави ненужните си облекла и вещи за продажба за благотворителност, така че съвсем не откриваме топлата вода.

В страните, където баловете са част от историческата традиция, можеш да изкараш часове в помещение, пълно с официални вечерни костюми и аксесоари. Еколозите, от друга страна, ще ви подкрепят, че постъпвате правилно, защото ще продължавате да ползвате нещо, за чието производство вече са изразходвани ресурси. Ако се притеснявате да си „признаете” пред приятелите, можете без скрупули да „се направите на луда” и да приемете комплимента: „Наистина ли ти харесва якето? Имам го отдавна, дори не помня от къде.” Или „Май го взех от разпродажба, но видях подобно и на една витрина.” Парите са си лично ваши, както и решението за какво ще ги харчите.



бутони за социални мрежи